Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“.
Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003).
Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).

 

Изненадващо вчера у нас избухна шпионски скандал какъвто не сме виждали от десетилетия. Защо на 9 септември бяха арестувани бившият депутат Юрий Борисов и негови колеги за предполагаемите им връзки с Русия, като от години е известно, че пропагандират явно и натрапчиво руските политики в България?

Нека да започна с това кое е изненадващо. Изненадващо е, че най-после имаме някакво разследване за подобен тип дейност. През всички тези години винаги е имало ясно изразено усилие от страна първо на общността на независимите държави, след това от Руската Федерация, за една или друга форма на намеса, на представителство на интересите на тази страна в България.

Така че, изненадващо е това, че най-после имаме конкретни действия от страна на прокуратурата за евентуално, както е написано в закона, на разположение на интересите на друга държава. Голяма част от поведението на публични фигури в България откровено беше такова досега, но това не предизвикваше реакция.

Другото много важно нещо, което трябва да имаме предвид, че през тези години се образува клъстър от организации – нещо като амалгама от неясни идеи с трудно различими разделителни линии, представляващи, отстояващи, пропагандиращи режима на г-н Путин в Руската Федерация. Настоявам на точното име на тази държава, тъй като тя е Руска Федерация. Русия не съществува от 102г. Не е случайно това, че режимът на г-н Путин отбягна празнуването на 100-годишнината от Октомврийската революция, тъй като това би нарушило пропагандната схема, в която Царска Русия, СССР и Руската Федерация са общо Русия.

Така че, всъщност, тази организация „Русофили” е само част от този клъстър, в който има включително и паравоенни структури. Това, само по себе си, е абсолютно недопустимо на територията на Европейския съюз.

Важно е, че все пак най-после имаме действия в тази посока.

Защо зад всички въпроси към русофилите прозира името на генерала от руското разузнаване Леонид Решетников, известен и с връзките си с Путин. Има ли, според Вас, реална намеса на руското разузнаване в нашите вътрешни работи, чрез „русофилите”?

Господин Решетников се оказа много добър познат на много хора. Оказа се, че неговата дейност, освен начело на официалния институт, който е ръководил, е била доста плътно свързана с дейността с много български политици, на хора, имащи влияние върху общественото мнение, както и към изграждането на демократичните институции в България.

Така че, неговото излизане на повърхността, в навечерието на президентските избори, беше по-скоро изненадващо. Това означава, че вече той сам по себе си не е фактор. В тази сфера, в тази професионална област, когато някой бъде осветлен, това означава, че той вече не е никой.

Много е важно да се разбере какво е правил г-н Решетников, докато е бил активен агент в тази ситуация. И най-важното – ако следим българските реакции, ако следим реакциите на български политици и организации, можем сравнително лесно да реконструираме мрежата от връзки, която е изградена. Тя е под повърхността, но много ясно личи като релеф.

Възможно ли е атаката срещу русофилите да цели подготовка за импийчмънт на президента Румен Радев, защото, според нашата Конституция, предаването на националните интереси е повод за импийчмънт на президента?

Аз не виждам засега пряка връзка между тези събития и българския президент. За съжаление, винаги е имало съмнения в това, че той е прекалено активен защитник на руските интереси в България. Това не стои добре и не изглежда добре.

Големият въпрос е до какви резултати ще доведе разследването. Според българската Конституция, президентът може да бъде отстранен при нарушаване на Конституцията. Практически, в няколко различни аспекта, дейността на президента се доближава до това – имам предвид активната му позиция в полза на един производител на военно оборудване, за сметка на всички останали. Там той се доближи много близо до граница, която би трябвало да бъде санкционирана.

Но засега ми се струва, че е рано да се говори за подобна хипотеза. Организации от типа на „Русофили”, такива, които имат паравоенен профил, трябва много ясно да бъдат обозначени и контролирани. Това не може да бъде допускано, защото през последните няколко месеца ние имаме нарастваща агресия на тема традиционни ценности и прочее, в които, под които и зад които виждаме точно тези организации. Това означава, че от всички положения в българския публичен живот се търси възможност да бъде оказан натиск.

Вече всички в България знаят, че Русия непрекъснато се намесва в нашите вътрешни работи. Доказателство е и арогантното поучително изявление на посланик Макаров вчера. В този контекст достойна ли беше позицията на българското външно министерство срещу руската пропагандна изложба?

Аз смятам, че ние трябваше да имаме такива позиции доста по-рано. Позицията на външно министерство е много ясен сигнал, че е изчерпано това търпение, което съществуваше през всички тези години. Да се твърди, че Съветският съюз е освободил България, е толкова неадекватно, колкото и да се твърди, че червената армия е била поканена от България да окупира страната.

В това отношение наистина трябва да бъдат поставени ясни рамки, трябва да бъде преодоляно това непрекъснато смесване на понятия. Непрекъснато чувам някакви хора да му говоря за монархо-фашизъм, което е пълен абсурд, ако някой знае какво е „монархия” и какво „фашизъм”.

Още от времето на Сталин, Съветският съюз престава да използва понятието национал-социализъм, заради социализма. Но виждаме, че толкова години, след като Сталин не е жив, продължава смесването на нацизъм и фашизъм. Това са две различни тоталитарни системи.

На фона на цялото това замъгляване, сливане, смесване, е много лесно да се проектират бързи пропагандни схеми. Много е лесно да бъде използвано едно изявление, да бъдат търсени възможности за атакуване на българската позиция. Между другото това е поведението и на говорителката на външното министерство на Руската Федерация (Мария Захарова – бел.ред.). Много отдавна на тази госпожа трябваше да й бъде обяснено, че тя не е фактор в политиката, тя е само упълномощена да заяви.

Имаме говорители от различен калибър, които трябва да бъдат подредени. Те трябва да говорят за неща, които реално съществуват – нито за монархо-фашизъм, нито за някаква абстрактна тоталитарна система.

Тези режими имат своите имена, трябва да знаем за какво става дума – трябва да знаем имало ли е фашизъм, имало ли е нацизъм в България по това време, този национал-социализъм преминал ли е в нещо друго, и едва тогава ще можем да се вслушаме в това, което ни се казва.

Очаквате ли премиерът Борисов да се включи в този дебат и този безпрецедентно остър спор с Русия, как се вписва в предизборната кампания на ГЕРБ? Ще мобилизира ли избирателите, които са антикомунистически и антисруски  настроени да подкрепят ГЕРБ?

Във вчерашния ден много ясно се видяха фрагментите в лявото политическо пространство. Ако, да кажем, Румен Петков беше през един човек от руския посланик и много настоява на топлите връзки между АБВ и руското посолство, то БСП не афишира тези връзки и по този начин. Другите леви и проруски национал-социалистически, национал-популистки идеи имат свои говорители, които в различна степен са доближени до руското посолство. В този смисъл ми се струва, че подобно нещо ще мобилизира твърдия ляв електорат.

Развитието на това разследване ще доведе до възраждане на всякакъв вид митология за това, че някой преследва братята руснаци, братята християни и славяни. Това индиректно, най-вероятно, ще мобилизира и избирателите на ГЕРБ.

Но истината е, че разделителната линия при ГЕРБ не минава точно по отношение на Руската Федерация. Там, по-скоро, избирателите на ГЕРБ ще реагират на масираната атака, както срещу кандидатите на ГЕРБ, така и срещу кмета на София, безогледния опит да бъдат компрометирани действащи фигури на ГЕРБ. По-скоро това ще бъде фактор за мобилизация, а не развиващото се разследване.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!