От днес вече можем да бъдем спокойни за безопасността на служителите на администрацията и на органите за държавната власт, защото парламентът прие създаването на нова охранителна служба, която е в състава на МВР и ще поеме сигурността им. Всички данъкоплатци си отдъхнаха при тази новина, защото беше обществена болка, че НСО не достига достатъчно надолу /или достатъчно широко/ в административната йерархия на държавния апарат и горяхме от желание да изхарчим още държавни средства за дублираща структура за охрана.
Основната разлика между НСО и новата Главна дирекция „Жандармерия, специални отряди и борба с тероризма“ е, че втората ще е на подчинение на МВР, а не на президента, иначе функциите й до голяма степен са дублират с тези на НСО. Тя обаче ще има по-широк обхват и дори ще може да охранява и президента, ако той поиска това. За какво ще му служи НСО в този случай остава въпрос с повишена трудност, но той едва ли някога ще поиска.
За сметка на това охрана вероятно ще поискат редица по-нископоставени държавни апаратчици или не чак толкова нископоставени, но пак останали извън обхвата на задълженията на НСО. С две думи – изпълнителната власт се сдоби със собствена охрана на държавна издръжка, разбирайте с пари на данъкоплатеца.
Опасенията са ясни – новата служба може да стане твърде популярна сред „нуждаещите се“ и да започне да бърка все по-дълбоко и по-дълбоко в нашите джобове за охрана на хора, която данъкоплатецът не би одобрил, ако имаше думата. Като се знае какви екстравагантни предложения са правени и преди във връзка с това кого да вземе под крилото си НСО, няма как да не се питаме дали няма след време да видим и политици със спорна репутация да се ползват от новите държавни гавази. Защото по дефиниция и политиците попадат в правомощията на новата служба.
И ако борбата с корупцията продължи да е толкова ялова откъм присъди, от какво има да се плашат държавните чиновници и техните политически началници, че им трябва цяла нова служба за охрана?
