КОНПИ прокуратура съд

Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това постанови днес Конституционният съд (КС), съобщава сайтът lex.bg.

Решението е взето с 11 гласа „за“, а против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.

Проблемът беше поставен пред него от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.

Т.е. от КС, а и в последствие от ВКС, не се очаква да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово и да живее според собственото си усещане, а единствено да кажат дали държавата е обвързана да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния.

Както е известно, думата „пол“ е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Още в това си решение КС заяви, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, „значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, „разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание“, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.

В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.

Конституционните съдии подчертават, че в българското законодателство няма легална дефиниция за „пол“. И анализирайки различни определения, стигат до извода, че „утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание“.

Те установяват и че при приемането на Конституцията този въпрос въобще не е обсъждан и заявяват, че се налага изводът, че „с оглед конкретните социални условия и нагласи в обществото, конституционният законодател не е вложил в термина „пол“ друго съдържание, освен традиционното и общоупотребимо, при което полът се разбира единствено в неговия биологичен смисъл.

КС очертава три отправни точки за анализа си на понятието „пол“. Първата е уредбата на брака като съюз между мъж и жена и напомня, че изискването за встъпващите в брак да са от различен пол е уредено не само в Конституцията на България, но и на Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва. Втората отправна точка за съжденията на КС е конституционната закрила на майчинството. А третата е свързана с българските традиционни ценности и по-конкретно с основната религия, изповядвана от преобладаващата част от българските граждани – Източноправославното вероизповедание.

В решението се изтъква, че в Конституцията тази религия е определена като традиционна и се припомня обсъждането по този въпрос във Великото Народно събрание.

На пръв поглед даденото днес тълкуване, че Конституцията разбира под пол само биологичния, предпоставя отрицателния отговор на въпроса пред върховните съдии – за това дали в България е допустимо транссексуален да промени юридически пола си. Предстои да се види как ще подходи Гражданската колегия на ВКС, която сега трябва да възобнови тълкувателното си дело.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!