Обичаме да говорим за силните мъже на деня – онези, управлявали велики империи, водили страшни войни и извършили много благородни дела. Има някои жени воини, които изобщо не остават по-назад в това отношение.
Те са се борили в един патриархален свят чрез своите физически и психически качества и са доказали, че „слабият пол” може да е също толкова способен да води армии и държави, както и мъжете. Вижте невероятните истории на тези силни жени.
Жана д’Арк
Тя е една от най-известните жени воини –тя повежда френските сили срещу Англия и стигайки до победата край Орлеан, циментира името си в учебниците по история. В началото на 15-и век, в разгара на Стогодишната война между Франция и Англия, Жана д’Арк предвожда полк срещу французите. В продължение на цяла година тя се облича в мъжки дрехи и подстригва косата си за битките.
За съжаление, дори най-силните не са застраховани от загуба. През 1430 г. тя е заловена от французите близо до Компиен, повдигнати са й над 70 обвинения и в крайна сметка тя е осъдена да бъде изгорена на клада. Едва 20 години след смъртта й името й е изчистено, а през 1920 г. тя е канонизирана за светица.
Кралицата на Илирия
Държавата Илирия съществувала през 2 век пр. н. е. на Балканския полуостров под ръководството на жестокия крал Аргон. Държавата била силна и лесно завладявала нови територии, но заради лошия навик на Аргон да прекалява с алкохола, той срещнал смъртта си рано.
След неговата смърт съпругата му Теута станала кралица на Илирия и продължила неговата политика – с лекота завладявала нови земи и се приближавала към Адриатическо море. Силните й пехота и флот непрестанно атакували кораби на римляните. След непрестанни загуби Римската държава се принудила да подчини пиратите на Илирия.
Първо Рим опитал с дипломация – изпратил кораби с посланици, които да преговарят с Теута. Тя обаче постъпила жестоко – превзела ги и взела за заложник един от дипломатите, а друг убила. В резултат на това Римската империя обявила война на Илирия и я подчинила, оставяйки на Теута управлението само на една провинция.
Съкрушена от загубата си, според някои тя се отказала от трона, а според други – се самоубила.
Кралица Боудика
През 1 век пр. Хр. в земите на Римската империя съществувало независимото кралство на Ицените. След смъртта на краля му, римляните не се съобразили с последното му желание жена му Боудика да поеме управлението – вместо това те я детронирали, били, измъчвали и изнасилили нея и двете й дъщери.
Боудика обаче била твърдо решена да не оставя нещата така. Тя събрала 100-хилядна армия от свои мъже, които били готови да се опълчат на римляните и се отправила на поход срещу насилниците. Войската унищожила два римски града, включително столицата на Римска Британия. Мъжете под ръководството на Боудика унищожавали и изгаряли градове и брутално убивали жителите им – нанизвали ги на колове, рязали ги на парчета, горели ги на клади и ги бесели.
Преди Боудика да победи окончателно римляните, те я надвили – били убити близо 80 хил. души. Отмъщението на кралица Боудика показва на какво може да е способна една жена, особено когато има меч.
Грейс О’Мали
Родена около 1530 г. като дъщеря на вожда на ирландски клан, О’Мали бързо се издигнала. След два брака тя имала огромен брой кораби, хиляди мъже под контрола си, невероятни бой и моряшки умения и безкрайна смелост.
Според една от легендите, които се носят за нея, в деня след като родила един от синовете си, турски флот нападнал корабите й. Грейс О’Мали станала от леглото и се била наравно с мъжете си, убила няколко от вражеските офицери и битката приключила с победа.
През 1558 г. кралицата на Англия Елизабет решила да увеличи контрола си над Ирландия, което я изправило пред съпротивата на О’Мали. Елизабет изпратила огромен флот за битка за Ирландия и успяла да убие най-големия син на ирландката и да плени другия.
Грейс поискала аудиенция с кралицата, на която с невероятните си дипломатически умения успяла да издейства освобождаването на детето си и връщането на земите си в замяна на подкрепа за Елизабет срещу враговете й.
Лозен (наричана още Жана д’Арк на Апачите)
Лозен е една от най-жестоките жени воини, известни на историята. Тя била сестра на един вожда на едно от индианските племена Апачи и вместо да се придържа към традиционните за жените индианки роли, тя решила да бъде дясната ръка на брат си в борбата срещу американците, които се опитвали да завземат земите им.
Лозен имала мистериозната дарба да предрича всеки ход на неприятеля, което помагало на племето й да бъде винаги една крачка пред врага. Според една от легендите за нея, веднъж тя родила в пустинята докато племето й бягало от поредното настъпление на „белите”.
Апачите често страдали от нашествия на американците и мексиканците и не можели да се задържат на едно място прекалено дълго. През 1877 г. Лозен и нейните хора напуснали ужасното си местоживеене в резервата Сан Карлос, наричан още „40-те акра на ада” и само няколко години след това племето се стопило наполовина заради непрестанните атаки. Но Лозен не се отказвала.
Тя прекарала 6 години в битки срещу американското правителство заедно с известния лидер на Апачите Джеронимо докато той не се предал през 1885 г. Докато била в затвор в Алабама Лозен починала от тубркулоза, но историите за смелостта й все още се носят над прериите.
