Кой ни провали за еврозоната?

„България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година“. Това каза  служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева на брифинг, посветен на напредъка на страната ни по въпроса с приемането на еврото като национална валута от 1 януари 2023 година. 

„Въпреки извършените дейности, на 13 февруари 2023 г. нямаше изслушване в Еврогрупа, независимо, че беше в предварителната програма. Изслушването беше отменено, тъй като европейските ни партньори считат, че имаме сериозно изоставане в законодателната част, свързана с неприемане на необходимите законопроекти. Това са промените в Кодекса за застраховането и в Закона за мерките срещу изпирането на парите. Двата законопроекта са внесени в Народното събрание на 12 декември 2022 година“, посочи тя и допълни, че парламентът е пропуснал да гласува още  Търговския закон в областта на несъстоятелността и промените в Закона за БНБ.

Решението 1 януари 2024 година да се заложи като първа възможна дата за приемане на еврото бе взето от правителството на Кирил Петков с приетия на 22 май 2022 година Национален план за въвеждане на еврото.

„Европейските ни партньори са проследили внимателно дебатите в 48-ия Парламент както в зала, когато тези три законопроекта са били обсъждани на първо гласуване, така и по ресорните комисии“, посочи Велкова.

По думите ѝ не покриваме и условията за нивото на инфлацията за приемане на еврото.

България няма да подава конвергентен доклад до края на февруари, каза още Велкова, тъй като не отговаряме както на поетите ангажименти за законови промени, така и на условията за инфлация.

„Беше договорено да подадем конвергентен доклад в момента, в който изпълним ангажиментите си и бъдат приети законопроектите, които служебното правителство отново ще внесе в новосформираното Народното събрание. Трябва още да се приемат и промените в Закона за БНБ относно позиционирането на БНБ в условията, когато ще бъдем в еврозоната“, обясни тя.

„Ако в края на юни или юли месец покрием критериите би могло да подадем веднага доклад, а не да изчакваме редовния доклад за всички страни в началото на 2024 г. Това означава, че бихме могли да бъдем присъединени към Еврозоната в срок не по-късно от 1 януари 2025 г.„, каза още Велкова днес.

Кой ни провали за еврото? 

България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година стана ясно днес. Провалът ни в това обаче не е природно явление или световна конспирация на „лошия Запад“, а следствие от действията на определени парламентарни групи, които имаха времето и желанието да гласуват промените в Изборния кодекс в 48-ия Парламент, но не и времето и желанието да гласуват трите законопроекта, изброени от Велкова – промените в Кодекса за застраховането, в Закона за мерките срещу изпирането на парите, Търговския закон в областта на несъстоятелността, както и Закона за БНБ в допълнение.

Кой са тези формации? Нека погледнем например Кодекса за застраховането. В последните дни на 48-ото НС промените в него не стигнаха до разглеждане в пленарна зала, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провалиха заседания на парламентарната икономическа комисия.

Промените минаха през комисия веднъж, бяха гласувани в пленарната зала, но не минаха през комисия преди второ гласуване, съответно не стигнаха до второ гласуване в пленарната зала. Всичко това, при положение, че предварително бе ясно, че промените в Кодекса за застраховането са необходими като условие за влизане в еврозоната. Вижте още. 

Част от групите, които провалиха гледането в икономическата комисия тогава, се представят като евроатлантически. Продължава да не е ясно защо ГЕРБ-СДС и ДПС действаха, както действаха, щом твърдят, че искат страната ни да приеме еврото. С действията си те на практика провалиха тази възможност от 1 януари 2024 г.

Други парламентарно представени партии пък провалиха приемането на еврото, защото са против евроинтеграцията ни – БСП и „Възраждане“. БСП заявява, че принципно подкрепя влизането в еврозоната, но не сега, докато „Възраждане“ пряко иска и референдум по въпроса.

Още вътрешнополитически новини – четете тук.