мальовица
На снимката: връх Мальовица в Рила

Тази сравнителна степен планинарите най-често шеговито използват, за да опишат невероятната гледка, разкриваща се на един от най-красивите върхове в северозападната част на Рила планина – връх Мальовица. Със своите 2729 метра надморска височина той не е сред първенците у нас, нито пък е сред най-трудните, но със сигурност изкачването му се запечатва трайно в сърцето и ума.

С върха е свързана една легенда, разказваща за снажен юнак на име Мальо.

Голяма част от живота си той прекарал в едно от близките села, където бил овчар. Но това, което можел да прави най-добре, било да свири на кавал. Щом го чуе някой, веднага се спирал и стоял като омагьосан от красотата на мелодията, разказват местните хора.

Мальо се влюбил в най-хубавата тамошна мома – Босилка. Един ден събрал смелост, разкрил обичта си пред девойката и поискал от нея да се оженят. „Да дочакаме до есента“ – бил нейният отговор. Цяло лято Мальо бил със стадото си в планината, а когато есента се върнал в селото, Босилка вече я нямало там. С мъка той научил, че Емин паша, който минал от там с войската си, я е взел в своя харем.

Сърцето на момъка се изпълнило с гняв и той се върнал в планината, но този път не да пасе овцете, а повел дружина с пушка на рамо. Мнозина паши и бейове загинали от острия му нож.

Един ден той и друг юнак, на име Спас, тръгнали да спасяват Босилка от Емин паша. Двамата се отправили към мястото, където се намирала девойката, но след предателство от другаря си Мальо бил уцелен от куршум в гърдите и с последни сили се понесъл към Меча поляна, където паднал мъртъв на земята. Над него стоял само върхът, който местните кръстили Мальовица.

Покрит с дебел сняг през зимата, често обвит в гъсти мъгли пролет и есен, а лятото окъпан в лъчите на слънцето, върхът целогодишно привлича туристи.

Изходна точка на най-популярния маршрут е Централна планинска школа, намираща се в местността Меча поляна. Тя се намира на около 25 километра югозападно от Самоков, а до нея достига асфалтов път, с достатъчно на брой места за паркиране. Там спирате колата, вземате раниците и оставяте всички лоши мисли и негативни емоции. Пресичайки голямата поляна се озовават точно на входа на Национален парк „Рила“, а от там започва приключението.

Много ходене, чист въздух, спиращи дъха гледки, срещи с приятни хора и спомен за цял живот – всичко това очаква тръгналите към върха. И студена бира в хижата, разбира се…

Какъвто и да личният ви мотив да ходите в планината, помнете едно – тя ни дава много и не ни иска нищо в замяна, за това нека я пазим чиста!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!