Кристалина Георгиева
на снимката: Кристалина Георгиева

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че България като цяло стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането и по план през 2023 г. е „напълно обозримо“.

В интервю за Българското национално радио, Георгиева коментира скептичните гласове у нас по повод на влизането на страната ни в еврозоната. От думите й стана ясно, че против присъединяването на България към зоната с единна валута са онези хора, които се притесняват от по-строг контрол, какъвто предполага членството в еврозоната.

„Когато се въвеждат повече контролни механизми и има повече наблюдение, аз не се учудвам, че има скептични гласове, особено сред средите на тези, които ще бъдат субект на повече наблюдения. За България влизането в еврозоната сега е по-добре отколкото в миналото, защото светът е по-турбулентен. Как си представяме да бъдем по-защитени като нашата валута е закачена за еврото и на практика нямаме независима парична политика, когато знаем, че българското общество поддържа тази сигурност, която идва от Валутния борд, но в същото време не искаме да сме в залата на взимане на решения, които ни засягат. Как си представяме, че ще сме по-добре като разчитаме само на себе си в паричен план, а не на финансовия капацитет на еврозоната?”, попита Георгиева.

Тя каза, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема.

„Тя вижда доста позитивно пътя на България и моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната, ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза, беше че, както изглежда, в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български“, каза Георгиева.

Тя потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е „напълно обозримо“, ако през април влезем в механизма ERMII.

„За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен“, каза Георгиева.

Прогресивен или плосък данък

Управляващият директор на МВФ посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.

„Страните, които са избрали плосък данък, имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор – каза Георгиева – В България неравенството е относително по-високо, отколкото в много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете, и дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета. Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнесът да инвестира в хората.“

Зелените политики – тласък за инвестициите

Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.

„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, каза тя.

Борбата срещу климатичните промени – лична кауза

„Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре. Преди година прочетох доклада за това, че всички наши прогнози за климатичните изменения се потвърждават и се надхвърлят от това, което реално става. Свърших да го чета, легнах си, а не мога да заспя – през цялото време си мислех за моята внучка, тогава тя бе на 8 години, че когато стане на 20 години, 100 милиона души ще бъдат в бедност заради шоковете от майката природа. А като стане на 40, ще има най-малко 130 милиона климатични бежанци, повечето от тях от Близкия изток и Африка, повечето от тях, бягащи към Европа. Ако е с късмета да стане на 90 години, ако нищо не направим, планетата ще бъде 3-4 градуса по-топла, това означава почти невъзможно да се живее, ако ние не действаме днес“, каза Георгиева.

„Сребърен куршум“ срещу ниския растеж, лихви и инфлация

„Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този „сребърен куршум“, с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към ниско въглеродна климатично устойчива икономика“, каза управляващият директор на МВФ.

Кристалина Георгиева посочи, че на много места по света тази трансформация има успех. Тя даде за пример Швеция, която бе между първите държави, въвели данък върху въглеводородните емисии, който се увеличава с времето.

„Този данък им позволи много бързо да стимулират преход към чиста енергия. В резултат на това те имат цветуща икономика… при много съществено намаляване на емисиите. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената икономика е и път към щастието“.

Данък върху въглеродните емисии

Кристалина Георгиева посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.

„Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена $75 за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме“

Тя подчерта, че е „много е важно където отиват парите“:

„Те трябва да се използват както за инвестиране в зелени технологии, така и за намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този данък“.

Ниски лихви и тази година

Кристалина Георгиева каза, че количествените облекчения – т.нар. лесни пари са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредило, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано.

„49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент“ до 2,9% – каза тя и посочи, че така е избегната рецесия – Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3,3%.“

Според Кристалина Георгиева това решение носи в бъдеще два проблема:

„Ниските лихви значат евтини пари – апетит за заимстване, който наду заимстването в световен мащаб до $188 трилиона – повече отколкото бяха преди дълговата криза… Вторият по-сериозен проблем е, че когато лихвите са ниски, търсим доходност някъде другаде с поемането на по-висок риск“.

Според нея обаче засега няма причини да се смята, че ни очаква сериозен трус.

Проблемите в търговията – преодолими

Кристалина Георгиева изрази надежда търговското примирие между САЩ и Китай да се превърне в мир тази година, както и всички – САЩ, Китай, ЕС да се отнесат сериозно към реформата на търговската система в света.

„Ако тези проблеми не се решат, няма как да видим подем в търговията, те не са лесни за решаване“, каза Георгиева.

Тя обаче подчерта, че има добра основа за споразумение между САЩ и ЕС. Георгиева посочи, че услугите – най-бързо развиващата се сфера в световната икономика – са извън системата на международната организация по търговия, както и електронната търговия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!