Заповедите, с които дадена територия се обявява за защитена зона, не подлежат на съдебен контрол и това не противоречи на Конституцията. Това реши днес единодушно Конституционният съд (КС).
КС отказа да „отмени“ чл. 12, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Какви са мотивите му ще стане ясно, когато бъде публикувано решението му, но се очаква то да стъпва на задължението на държавата (и по Конституция, и според правото на ЕС) за опазване на околната среда и поддържането на живата природа.
КС беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който разглежда казус на собственици на имоти в защитената зона „Калиакра“. Виждането на върховните съдии беше, че забраната да се обжалват заповедите на екоминистъра за обявяване на дадена територия за защитена напълно ограничава защитата на правото на собственост. Тезата им беше, че така не може да се прецени дали наложените ограничителни мерки за конкретната зона противоречат на принципа за пропорционалност.
В искането си до КС тримата върховни съдии заявиха, че чл. 12, ал. 7 от ЗБР лишава собствениците от съдебен контрол върху административен акт, който засяга техни права и интереси. И допълниха: „Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице“.
Тази теза се сблъсква с другото виждане – че опазването на околната среда и на живата природа са конституционна ценност, заради която правото на собственост може да търпи ограничения (те се изразяват в налагане на различни ограничения в ползването на имотите в защитените територии). А процедурата за обявяване на дадена територия, която завършва със заповедта на екоминистъра, е комплексна и преминава през много етапи, в част от които могат да участва всички заинтересовани лица – включително и собствениците на имоти.
Освен това с договора си за присъединяване към ЕС България е поела ангажимент да определи и обяви зони за опазване на видовете и местообитанията. Материята е и строго регулирана от Правото на ЕС, сред актовете му могат да се посочат директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (за НАТУРА 2000), както и директивата за опазването на дивите птици.
Началото на процедурата по проучване дали дадена зона да бъде обявен за защитена зона се обявява публично от МОСВ на сайта му и в пресата. Екоминистеврството прави списък предложение за определени територии, което се разглежда от Националния съвет по биологично разнообразие. След като съветът го разгледа, списъкът с всички особени мнения по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и подлежи на обжалване. Междувременно списъкът с потенциалните защитени зони се изпраща за одобрение на Европейската комисия. Едва след това министърът на околната среда изготвя проект на заповедта за обявяване определени територии за защитени зони. Той отново се публикува и започва обществено обсъждане, при което становища и възражения могат да дадат всички заинтересовани, включително и собствениците на имоти в дадената местност. Едва след това се издава заповедта.
Именно на правото ЕС стъпва и Конституционният съд в решението си, тъй като със ЗБР у нас са транспонирани двете директиви – за местообитанията и за птиците.
.){kind=link}