Конституционният съд (КС) днес единодушно допусна до разглеждане искането на президента Румен Радев за обявяване на противоконстиционни на шест разпоредби, уреждащи реда и условията за обявяване на извънредна епидемична обстановка (ИЕО), пише Лекс.бг.

По делото КС иска да получи становища не само от юристи, но е поканил и множество вирусолози. Сред лекарите, до които се допитват конституционните съдии са и шефът на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски и основният му опонент доц. Атанас Мангъров. Другите поканени за становища медици са проф. Камен Плочев, проф. Мира Кожухарова, проф. Радка Аргирова, проф. Тодор Кантарджиев,  доц. Ангел Кунчев и доц. Георги Попов.

Идеята КС да се допита до тях е да направи компетентна преценка за пропорционалността между ограничението на правата на гражданите и опасността от болестите, за които се предвижда обявяване на ИЕО. Това е дълъг списък, в който влизат от холера до Covid-19 (виж чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето в карето)

Държавният глава атакува новата редакция на чл. 63, ал. 2-7 от Закона за здравето (оспорените разпоредби виж в карето).

Един от основните проблеми, които поставя президентът е, че в закона, макар да е посочено, че ИЕО е временно положение, няма определен максимален срок за нея.

За разлика от последния закон, който фиксира и срока на действие на бедственото положение (не повече от 7 дни, с възможност за удължаване до 30 дни – чл. 51, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия), в Закона за здравето подобен подход не е приложен. Изисква се само обявяване за извънредната епидемична обстановка за определен период от време, но законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка. Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни. С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията“, заявява се Радев.

Освен това държавният глава посочва, че преценката за обявяване на ИЕО и периода на действие се прехвърлят на правителството, а за това кои основни права ще бъдат ограничени – на здравния министър.

Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия. Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права“, казва Радев като заключава, че въпросната разпоредба противоречи на чл. 57, ал. 3 и чл. 61 от Конституцията.

Президентът оспорва и подхода на законодателя в закона да се изброяват условия, при които се обявява ИЕО. Той отбелязва, че от една страна, се изисква да се извърши оценка на съществуващия епидемичен риск от главния държавен здравен инспектор, а от друга – се задължава да се приеме, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато се констатира някоя от алтернативно посочените по ал. 3 хипотези.

По този начин оценката се формализира и свежда до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите. Вместо да се търси пропорционалност на въздействието, което ще се цели с обявяването на извънредната епидемична обстановка, законът свежда непосредствената опасност до констатация – например за ниско имунизационно покритие на населението (чл. 63, ал. 3, т. 4), без да държи сметка в тази ситуация за разпространението на болестта“, твърди държавният глава.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!