Запалянковците на "Левски" отново ще се опитат да спасят любимия клуб

За втори път в историята собственик на акциите на ПФК „Левски” иска да ги остави на охраната или портиера в държавна институция. През 2004 г. Майкъл Чорни, тогава притежател на акциите и вече с втора забрана да влиза в България, се обажда на Тодор Батков и му казва да предаде акциите на клуба на вътрешния министър Петканов – ако това е невъзможно, просто да ги остави на охраната. Батков отказва и става собственик на ПФК „Левски” на следващия ден. Тази седмица Васил Божков, който също не се очертава скоро да стъпи в България, реши да прехвърли акциите на премиера Бойко Борисов, а пощальонът Сашо Диков обмисляше дали да ги остави на охраната. Отново не се стигна дотам, но този път въпросът със собствеността остана висящ.

Повтарянето на историята не е случайно. Драмата със собствеността на ПФК „Левски” е директно следствие от възпроизвеждането на един и същ модел на „благодетеля” в клуба. Благодетел – човек, който върши добрини. Точно така се възприема „бащицата” в родния футбол. Човек, който налива пари, носи купи и покрива всякакви неефективности в управлението на клуба. Последните години обаче ясно показват, че моделът на благодетеля е модел на порочността и политическата зависимост. Циркът с акциите трябва да е обица на ухото на всички привърженици, които очакват поредните „добрини”.

Не е толкова шокиращо, че ликвидните проблеми на даден клуб са обвързани със състоянието на генералния спонсор или рекламодател. По-плашещото е, че това се отразява директно върху собствеността на клуба. Преди 20 г. част от акциите на ПФК „Левски” също бяха в генералния спонсор – тогава „Мобилтел”. В по-скорошни временна Спас Русев опита да вкара „Виваком” като акционер в клуба, но този план не сработи. Другите акционери в компанията така и не разбраха защо телеком ще става собственик на клуб и така остана само големият рекламен договор. Сега акциите бяха на физическо лице, но е видно, че собствеността е била директно обвързана със състоянието на „Национална лотария”. Опитът да се надгради моделът на благодетеля с корпоративна обвързаност също се провали.

На пръв поглед ходът на Божков да предостави акциите на Бойко Борисов постави всички в цунгцванг. Това е специфична позиция в шаха, в която всеки ход води до влошаване на позицията. Играчът предпочита времето да спре и нищо да не се променя, тъй като няма полезен ход. Точно това и трябва да направят всички „благодетели”. Спрете играта и се отстранете от зациклилата партия. Не назначавайте нов „бащица”, не търсете варианти да прехвърлите горещия картоф, не водете компании да дават пари под условие. Играйте си на политика и бизнес и се разкарайте от футбола. Най-доброто, което може да се случи на клуба е собствеността да се върне при привържениците под една или друга форма.

Сега е популярно да се говори за фалит и започване отначало. Фалитът обаче нищо не решава. Проблемът не е в задълженията, а в модела и политическата зависимост. Ако „Левски” в момента фалира и започне отначало, нищо не пречи да възпроизведе мигновено абсолютно същия порочен модел. Фалитът не гарантира промяна на модела, не е и необходимо условие. Активността на привържениците на „Левски”, които преди извънредното положение събраха 1,7 млн. лв. за 42 дни, а сега се опитват да съберат нови 1,6 млн. лв., показва, че потенциалът на клуба да генерира интерес е огромен. Даренията не са дългосрочен модел, но подсказват, че има вариант за пазарно решение, без политическа намеса. Затова обаче е нужна чиста собственост, а такава е възможна само при привържениците.

 

Заб: Текстът е публикуван на страницата на ИПИ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!