домашно насилие, жени, убийствата

Докато гоним призрака на джендъра, който е почти невидим, ние се правим, че не забелязваме насилието над жени, което е почти ежедневие. Всичко това може да бъде определено с една дума – лицемерие. На този фон е важно борбата срещу насилието над жени да се превърне в ежеднение, за да няма „нито една повече“ пострадала, което всъщност е надсловът и на днешното събитие.

25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Инициативата е на ООН и започва през 1999. Днес в цял свят, включително и в България, ще има събития, чиято цел е да привлекат вниманието към проблема, който се засили по време на изолацията от COVID кризата и го направи още по-невидим за обществото. Но България сякаш продължава да си затваря очите.

На фона на това темата с приемането на Истанбулската конвенция услужливо се пропуска у нас въпреки че системно проблемът в България става все по-тежък. От началото на годината най-малко 15 жени са убити. Последно – зверският случай с 30-годишна Евгения Владимирова с основе мотив – изневяра.

Всъщност не е ли двулично институциите в България да отбелязват този ден, а да отказват да приемат документ на най-високо европейско ниво, който адресира именно този проблем?  Припомняме, че второто правителство на Бойко Борисов имаше възможност да го направи, но позорно се огъна под натиска на коалиционния си партньор ВМРО. Партия с помощта на която „призракът на джендъра” се вкара в дневния ред и погрешно се приши към Истанбулската конвенция. А всъщност пълното име е „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”. Произнася се и Конституционният съд.

Така страната ни остава единствената на Балканите, която не е приел документа – срамно петно, което още повече изпъква на фона на ширещата се агресия над жени. По време на дискусиите по отношение на конвенцията става ясно, че 91% от убийствата на жени в България са извършени от настоящ или бивш партньор, близък роднина или познат мъж.

Тогава една от най-яростните противнички на документа е псевдонационалистическата партия „Възраждане”, която намери място в този парламент. Същото важи за БСП и ВМРО. А какво направиха тези партии за справяне със зловещата тенденция? Предложиха ли законова алтернатива? Защото тези 15 жени, които от началото на годината вече ги  няма, са нечии дъщери, майки, роднини и приятели. Дори  не говорим за системното сексуално и емоционално насилие, което в повечето случи остава между стените на дома.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!