Любомир Левичаров е икономически анализатор в Българската търговско-промишлена палата. Участва в изготвянето на анкетни бизнес проучвания и анализи на бизнес климата у нас. В последните месеци се занимава основно с проучвания как пандемията се отразява на бизнеса.
Проучване на БТПП показа, че фирмите изпитват сериозни затруднения при кандидатстването си за помощи по т.нар ковид-мерки. По кои мерки се наблюдават най-сериозни затруднения за бизенса и в кои отрасли се изразяват
БТПП проведе анкетно проучване сред 210 браншови организации и фирми, различни по размер от цялата страна. Проучването показа, че най-голям интерес има към мярката по грантова схема от 3000 до 10 000 за микро и малките предприятия. 54% от анкетираните са кандидатствали по тази програма. Това са около 5,7% от всички малки и микро компании в страната, които попадат по този размер или около 24 000 компании. Общият размер, който са получили като стойност е 191 милиона лева. Проблемът, който имат компаниите не е толкова по отношение на кандидатстването, колкото по отношение на скоростта, с която те получават помощта по тези мерки. Разбира се това беше първата мярка от този тип и администрацията не беше готова да поеме такъв голям набор от компании, които искат да получат помощи. Затова и доста повече се забавиха по отношение получаване на средствата.
Можем да видим в Министерство на икономиката кога е публикувана мярката, кога съответно са започнали да изплащат средствата за това към бизнеса. Ние направихме един общ преглед по всички мерки, за да видим не само по кои мерки има най-голям интерес, а и съответно какъв е срокът за получаването на тези средства. Защото имаме един срок за одобрение, но реалното получаване от респондентите на тези средства е още един етап, който допълнително коства време. Виждаме, че едва 4% от анкетираните компании казват, че получават мерките в рамките на седмица като най-голям процент от респондентите посочват, че получават средствата за повече от месец. Не е малък делът и на тези, които посочват повече от месец като най-дългият период за получаване на средства. По някоя от мерките този период достига и повече от 10 месеца.
Доколко се спазват тези срокове. Казвате по всяка мярка има определен срок. Наистина ли е нормално да се чака до 10 месеца или има някакво забавяне?
10 месеца не е малък период. Реално компаниите, които кандидатстваха по време на първия локдаун през март миналата година имаха най-диапазон от изчакване от тези мерки. По отношение на по-новите мерки доста по-бързо се получават и средствата към бизнеса.
Т. е сега се е позадвижила процедурата?
Да, това е така. Благодарение на работодателските организации и с опростяване на процедурите, но все още трябва да се минимизира човешкия фактор, който е елемент в оценката и в одобрението. Това трябва да става по изцяло дигитализиран начин в много кратки срокове, защото важен е ефектът, който се цели. А ефектът е компаниите да са устойчиви, да разполагат със средства, за да могат да се справят във възможните затваряния, в които попадат и съответно да изплащат и възнагражденията на служителите и да покриват разходите към респондентите.
Човешкият фактор ли е основната причина за това забавяне?
Със сигурност ако беше всичко дигитализирано, ако имахме едно електронно управление напълно, в целия му вид, щеше да е десетократно по-бързо. Имаме примери от други държави в Европа и извън Европа, в които при една добра електронна система съответно компаниите получават много по-бързи срокове в съответните грантови схеми и мерки за подпомагане.
Според вашето проучване голяма част от бизнеса изобщо не кандидатства, защото не откриват по какво мярка биха могли да получат някаква помощ от държавата. Така ли е и доколко не са били добре формулирани тези мерки?
Някои компании остават извън тези мерки. Например големите предприятия не попадат в грантовите схеми, те попадат в кредитиране чрез Българската банка за развитие. Виждаме, че тази мярка е неефективна, защото няма нито една голяма компания, която е кандидатствала за кредитиране чрез ББР за нисколихвен кредит в размер до 2 милиона лева. Докато в диапазона малки и средни предприятия виждаме, че мярката е ефективна. Има над 1300 кредитополучатели чрез Българската банка за развитие.
Може ли да се каже към този момент в кои сектори вече можем да говорим за фалити или за предстоящи фалити, за масово съкращаване на хора? Имате ли в БТПП подобни данни към този момент?
Ефектът от Ковид-19 е върху всички сектори несъмнено. Защото ако не е пряко към даден сектор то косвено има ефект върху тези предприятия. Т.е ако има пряк ефект върху туризма то е косвен ефектът върху доставчиците, които основните им клиенти са в туристическия бранш. В същото време в сферата на доставките спедиторските компании доста добре се развиват в момента. Така, че има и позитиви за някои, но повече са негативите.
Нямате данни в процентно отношение къде е бил най-негативен ефектът от вируса?
Правили сме анкетно проучване по време на първия локдаун, още в началото на пандемията през март. Тогава респондентите казаха, че около 10% са спрели дейността си. Но е много специфично точно в кои сектори. Някъде едни чрез внедряване на нови технологии, чрез търсене на възможности дори успяват да постигнат по-добри резултати, докато други нямат тази възможност.
Като икономически наблюдател кога според Вашите прогнози можем да очакваме някакво възстановяване? Ще има ли сектори, които изобщо няма да могат да се възстановят?
Със сигурност ще е много трудно за бизнеса в туризма. И тази ситуация ще продължи още доста време. Ако разгледаме зимната икономическа прогноза на Европейската комисия виждаме, че страната през тази година ще е една от най-бавно възстановяващите се. 2,7% е очакваният ръст на Брутния вътрешен продукт. Очакванията за следващата година са за близо 5%. Така, че можем да очакваме възстановяване на нивата от преди кризата може би през 2022-ра година.
