Любомир Стефанов е доктор по политически науки, хоноруван преподавател от 2007 г, а от 2011 г. и щатен преподавател в Нов български университет от 2007 г., асистент в Центъра по социални практики към департамент Политически науки в НБУ. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии. Автор на редица научни публикации и множество статии в печатни и електронни медии. С богат опит като лектор и участник в редица научни и специализирани семинари.
– Г-н Стефанов, беше гласувана оставката на правителството. Според Вас има ли нещо, което би попречило ротацията да се изпълни докрай и Мария Габриел да поеме премиерския пост?
– Има такава вероятност, разбира се. Когато става въпрос за живи хора, особено за българските политици, които са специална порода, нищо неочаквано не е неочаквано.
Но се надявам, че прагматизмът и здравомислието ще надделеят, тъй като споменът от онези турболентни пет избирателни цикъла, все още е твърде пресен. И най-вече – обществените настроения не подкрепят някакви политически театри, надхвърлящи, в случая, споразумението за коалиционно споразумение.
– Има ли червени линии в предложеното от ГЕРБ-СДС коалиционно споразумение, които ПП-ДБ не биха преминали? Видяхме например, че в него е посочено, че МВнР остава при ГЕРБ, независимо от мнението на ПП-ДБ. Има ли неща, които биха били предоговорени и такива, с които ПП-ДБ не биха се съгласили?
– Със сигурност има такива. Мисля, че стана ясно от техния меморандум, който беше, за съжаление, фалстарт на преговорния процес по същество. Но пък сега имат документ, с който да напасват своите очаквания спрямо предложеното от ГЕРБ, които подходиха, като че ли, малко по-разумно и обрано и казаха, че това, което те предлагат, всъщност е проект, а не финална фаза.
Тоест, нямаме някакво „кърваво писмо“, което да води до катаклизми впоследствие.
„Червените линии“ според мен са прозрачността при назначаването и контрола на постовете, които зависят от мнозинствата в Народното събрание, както и включването директно на ДПС във властта. Това, мисля че ПП и ДБ има как да договорят с ГЕРБ. Те като че ли споделят същата нагласа, малко или много.
В крайна сметка, при едни преговори трябва да се направят и отстъпки, за да получиш част от точките, които си заявил.
Що се касае до поста на външен министър – мисля, че го надценяваме. В никакъв случай не е маловажен, но политиката на Министерския съвет се определя от министър-председателя, който има мандат от мнозинството, което го поддържа в Народното събрание. Така че, не виждам никаква драма тук.
– Когато говорим за назначенията в регулаторите и по-специално в съдебната система, доколко би било приемливо за ПП-ДБ да направят този реверанс и ДПС да участват в тези назначения? Знаем за влиянието, което има тази партия чрез ВСС, чрез главния прокурор и т.н.
– Мисля, че има голямо недоволство спрямо съдебната власт, тъй като българските граждани на битово ниво не виждат някаква промяна или справедливост. Те не могат да разберат припирните на политиците, които говорят за съдебна реформа, която някога щяла да се случи.
Но по какъв начин ще бъде разбираема за нас, гражданите? Нима катастрофите ще спрат, или домашното насилие ще бъде пренебрежимо малко, или децата ни ще бъдат третирани както заслужават и няма да има да има загинали по пешеходните пътеки?
Ето това означава тя за гражданите.
Що се касае до това дали да участва ДПС или не – приемането на промените в Конституцията без тези гласове нямаше как да стане. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, ако имат илюзии, че назначенията във ВСС, в Прокурорската колегия и т.н., ще минат без гласовете на ДПС, отсега могат да си избият тази идея от главата.
Въпросът е как това да бъде направено категорично с ясната заявка на преучреденото мнозинство между ГЕРБ и ПП-ДБ, като стане ясно, че става въпрос за принципна подкрепа без никакво пресягане отвъд оградата за кадруване. Точно това, за което и Вие намеквате, че ДПС са се окопали във властта, не само на ниво съдебна система. Те трябва да бъдат, не карантинирани, а просто извадени от там, тъй като съдебната система и съдебната власт са на всички граждани, а не на някоя партия по отделно.
– Най-вероятно ще се стигне до подписване на това коалиционно споразумение – очаквате ли с това страстите да се поохладят? Виждаме, че до този момент кабинетът беше под постоянно напрежение и атака и то основно от подкрепящите го ГЕРБ-СДС и ДПС. И всъщност, каква част от кабинета, според Вас, ще остане и в правителството с Мария Габриел начело?
– Очаквам напрежението да спихне и да стане малко по-концентрирано и по същество, а не на общо основание. Което означава, че ще е ясно кой е предложил министрите, ясно е каква работа вършат, имат и мандат и подкрепата ще е споделена между двете формации, тъй като правителството е общо.
Оттам нататък вече конкретните политики да бъдат обект на критика, а не личността на министрите. Друг въпрос е, че настоящото правителство, макар и в оставка, не получи и 100 дни толеранс.
Затова отново отговорността ще е ясна при едно коалиционно споразумение – механизмите за вземането на решения, механизмите за преназначения и до назначенията в органите на съдебната власт и регулаторите, разбира се, при които, между другото, има абсолютен парадокс – регулаторите в една държава имат за цел да пазят гражданския интерес от посегателствата на държавата и прекомерната концентрация на власт, а не да гарантират политическа и партийна власт върху гражданите.
Да, но виждаме, че сякаш точно това се цели при разпределението на тези регулатори, както г-н Делян Пеевски го нарече – „делкането“ на власт. При регулаторите точно това впечатление оставя – разпределяне на власт.
Съгласен съм. Имаме вина анализаторите и медиите, защото нашият дискурс трябва да бъде контрапункт на политическото. Това че политиците са функционално неграмотни и не могат да направят разлика кое е регулатор и кое е комисия, а трябва да го направим ние от другата страна и да дадем на гражданите ясна перспектива политиците за какво говорят, а всъщност какво би трябвало да се случи.
