Референдумът за независимост и намерението на сегашната власт в Каталуния да бъде обявена едностранна независимост, станаха причина ръководителят на испанското правителство Мариано Рахой да предупреди, че може да бъде задействана член 155 от конституцията, който позволява на централните власти да „установят контрол“ върху региона, конституционен акт, който досега не е задействан, коментира БТА.
Какво точно казва конституцията? Испания е силно децентрализирана държава, като приетата през 1978 г. конституция дава на 17-те региона със статут на „автономни области“, широки правомощия, особено силно изразени в сфери като здравеопазването и образованието.
Основният закон обаче залага и механизми, които позволяват на централната власт да се намеси пряко в делата на даден регион в случаи на криза. При каталунската криза, най-голямата след възстановяването на демокрацията, Конституционният съд (КС) заяви, че „референдумът за самоопределение“ от 1 октомври е противоконституционен.
Претендиращите за независимост политически сили уверяват, че са спечелили референдума с 90.18 процента от гласовете и могат, въпреки решението на КС, да обявят независимост.
За да спре отделянето на Каталуния, правителството може да прибегне до член 155 от конституцията.Тази разпоредба никога досега не е прилагана. Тя позволява да се вземат „необходимите мерки, за да бъде осигурено спазването на задълженията“, предвидени от конституцията и законите, като за това е необходимо „съгласието на абсолютно мнозинство в Сената“.
Член 155 не конкретизира „мерките“ и това, според някои тълкувания, поставя и въпроси за неговото задействане и ефективност. Според конституционалисти този член от основния закон позволява да „се поставят под контрол политическите и административните органи на разбунтувала се автономна област“, обяснява пред АФП Тереса Фреишес от Барселонския автономен университет.
Какво следва при това положение? Следва временно отменяне на автономията на региона, обяснява Хосе Карлос Кано Монтехано от университета „Комплутенсе“ в Мадрид. Чиновници и хора на изборни длъжности могат да бъдат временно отстранени или заменени.
Така председателят на регионалното правителство на Каталуния Карлес Пучдемон е възможно да бъде заменен с префекта на Каталуния, с главния представител на държавата в региона. Същевременно централното правителство има право да поеме някои от компетенциите на Барселона – опазването на обществения ред и комуналните услуги“.
Според Хавиер Перес Ройо от Севилския университет мерките може да стигнат до „отнемане на правомощията на (регионалното сепаратистко) правителство, до поставяне на (каталунската полиция) „Мосос д’Ескуадра“ на подчинение на вътрешния министър“ и дори до „затваряне на регионалния парламент“.
Възможно е да последват и регионални избори, пояснява Кано Монтехано. Някои каталунци обаче може да приемат зле установяване на такъв вид контрол и напрежението да се засили още повече.
Испанският премиер, по конституция, няма право да задейства едностранно член 155. Процедурата изисква той първо да призове председателя на правителството на въпросния регион да възстанови конституционния ред и да му даде срок, в който да направи това. Ако това не стане, премиерът сезира Сената. Сега Народната партия на Рахой има там мнозинство и може да бъдат задействани „необходимите мерки“.
По процедура първо се събира сенаторска комисия, а след това всички членове на горната камара – на пленарно заседание. Ако предложенията на премиера бъдат одобрени с абсолютно мнозинство, той получава право да приложи мерките. Всичко това обаче изисква време.
Дори при съкратена процедура може би трябва поне една седмица, обясняват испански сенатори пред АФП.
Според Перес Ройо този срок е 8-10 дни. Освен член 155, правителството разполага и с други инструменти. То може да обяви „извънредно положение“, „изключително положение“ или „състояние на обсада“. Обявяването на тези три положения може да засегне „свободата на движение или свободата на събирания“ на испанците, обръща внимание Кано Монтехано.
Вариант за приложение е и законът за „националната сигурност“, обнародван през 2015 г.. Той позволява на правителството да обяви, че цялата страна се намира в „ситуация, застрашаваща националната сигурност“.
Според Рахой процедурата по този закон е за действие при междинни ситуации между „обикновените кризи, извънредното положение, изключителното положение и обсадата“ и позволява да се вземат законодателни решения с укази, например да се постави под пряк контрол каталунската полиция. Мерки, които обаче също носят риск от разпалване на страстите.
