Манастирът с дяволите

Отдавна забравен от Бога път стръмно пълзи по урвите на планина Огражден, а пред нас се отваря една спираща дъха гледка. В този далечен край на България детски смях не се чува, а малкото жители, повечето от които пенсионери, живеят с единственото, което им е останало – спомените за щастливото време на младините.

Нашият път ни води към едно точно такова място – китното малко селце Гега в община Петрич, чиито жители преди много години са избрали пътя на бягството, оставяйки селото почти обезлюдено. Но пътешествието ни не свършва тук. Продължаваме още два километра по коларски път, който ни отвежда до чудния чуриловски манастир „Свети Георги” или както още го наричат „Манастирът с дяволите“. До него е построено и малко килийно училище, едно отдавна угаснало огнище на просвещението, център, приобщавал българското население от дивния македонски край към общобългарския възродителен процес.

Днес двата исторически обекта са една от причините все повече туристи да откриват този позабравен райски кът. Тук ароматът на билки омагьосва въздуха, а манастирът, сякаш сгушен в пазвата на планината, ни нашепва тихо, разказва ни хиляди истории за славни отминали времена.

Манастирът с дяволите

Историята на манастира

Предполага се, че историята на този необикновен манастир започва още през 16 в., а през 1857 г. той е подновен и е построен във вида, в който можем да го видим и днес. Но това се предхожда от процеси, които са неизменна част от неговата история. Още преди Кримската война  будни жители на тогавашното село Игуменец, което включвало в себе си 12 махали, два пъти изпращат молби до Високата порта, искайки да им бъде разрешено да се построи храм за християните. И въпреки  че първата молба остава без отговор, втората постига целта си и през 1857 г. българите от село Игуменец се сдобиват с ферман от Абдул Меджит. Радостта им е огромна.

След като е избрано и мястото, започва строежът, а за нужните материали и изграждането му  изцяло се разчита на отзивчивостта  на хората. Доказателство за голямото желание на местните за собствена църква е, че тя е изградена само за  година, а малко по-късно към нея са прибавени и две помощни сгради , в едната от които две стаи са отделени за килийно училище.

При създаването на училището на преден план излиза и нуждата от учител. Стоян Гълъбов, родом от Чурилово и създател на първото килийно училище в Петричка кааза, мести просветителската си дейност в манастира „Свети Георги”. На разноски на селото той е изпратен в Цариград, за да бъде обучен и става първият светски учител в Игуменец. И така манастирът се превръща в лъч светлина за местните по време на тъмните години на робството,  в едно място, успяло да съхрани българщината в себе си, място, приютило надеждата на стотици българи  родното да бъде запазено.

Днес ученици там вече няма и училищните врати отдавна са затворени, но манастирът все още работи.

Манастирът днес

Макар манастирът да не е много известен, неговите необикновени стенописи, изобразяващи сцени от деня на Страшния съд, в които дяволът е основен герой, привличат туристи в този иначе забравен край. Именно заради това той е познат като „Манастирът с дяволите“. Изкачвайки се по старите, скърцащи стълби на камбанарията, пред нас се отваря неописуемата гледка към планина Огражден и накацалите като птици по баирите малки селца. Гледка, която трябва да бъде видяна, за да бъде почувствана.

Манастирът с дяволитеПрез 2019 г. манастирът, заедно с камбанарията и килийното училище вече са обновени по европейски проект. Това дава надежда, че неговата славна история и приносът му към възраждането на този край няма да бъде забравена, че този културно-исторически паметник ще продължи да съществува, оставяйки своята дълбока следа във времето.

И макар този магичен паметник на културата да не е от най-лесно достъпните, то няколкото дупки по пътя определено си струват за това, което ще видите, ако го добавите към списъка си с местата в България, които задължително трябва да посетите.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук