Изтече година откакто Мариус Донкин седна на директорския стол в кабинета на втория етаж на Народния театър. Очевидно е, че той жертва кариерата си на актьор, за да се справи с друга роля – на шеф на театъра. Като дългогодишен член на трупата Донкин изпълняваше добросъвестно задачите си на сцената без да блести, доколкото в многолюдните спектакли няма открояващи се. Е, с изключение на Стефан Данаилов, разбира се, но той е емблема и отдавана вече не само културна.
За младата публика Донкин е не особено познат. За масовия зрител от средното поколение той е цар Симеон от филма „Златният век“. Театралите, разбира се, следят всяка негова роля с внимание. Но едва когато Донкин се престраши да излезе сам на сцената в моноспектакъла „Г-н Ибрахим и цветята на Корана“ от Ерик Еманюел Шмит на режисьорката Снежина Танковска, колегите и зрителите оцениха качествата му в пълния им обем – освен позната му дотогавашна точност и дисциплина – усета му за нюанс в емоциите, които подчиняват публиката. Както и еднаквата лекота и автентичност, с които влиза и в драматични, и в комични ситуации.
Моноспектакълът на Донкин веднага бе забелязан при гостуванията на представлението в Украйна (награда „Кристален ангел“), Албания (голямата награда на „Албаномонофест“) и Македония („Gran Prix“ в Битоля). Като трябва да се отчете и фактът, че фестивалите на моноспектакли по света са много по-малобройни.
Като управленец обаче Мариус Донкин беше абсолютно непознат и непредвидим за всички. И веднага се заформиха лагери „за“ и „против“ както вътре в театъра, така и отвън. Той честно и почтено обяви приоритетите си в управлението.
Сега, след края на сезона, сухата статистика показва, че през него са изиграни 584 представления на 48 спектакъла, гледани от 115 000 зрители. Без да броим тези , които посетиха откритата сцена през лятото. Акцията на Донкин „Театър пред театъра“ през месец юли привлече нови 4 500 души, или средно по 900 за всяко от 5-те представления, показани под звездите.
По-ценното от бройката е, че това е нова публика, която никога не е прекрачвала прага на театрална зала или в най-добрия случай го прави толкова рядко, че попада в рамките на статистическата грешка.
Донкин прозря, че нови публики се привличат с нови начини и средства. Едни идват заради романтиката. Други – за да видят своите тв и шоу любимци – Мамалев, Тони Радичев, Ева Тепавичарова, Аня Пенчева, Васил Драганов, Мария Каварджикова, Албена Колева. За трети този род спектакли изглеждат екзотично, извънредно, като мач на Гришо. Да си направиш селфи и да го постнеш после в профила си във фейсбук за някои от тях е по-сладко от самото гледане на представлението. И новопосветеният фен се бръква за билет от 20 и 25 лв. (при средна цена през сезона от 9,50 – 10 лв.).
Почитатели привлече и друга инициатива на театъра. Всеки верен зрител знае, че пред входовете за първи балкон има просторно фоайе. Точно там се подреди постоянна изложба с артефакти от историята на Народния театър. Прекрасен начин за вербуване на фенове, които вярват на духовното, ако е доказано в материални форми! Километричните опашки от последните години, за да се види тефтерче, бастун, облекло, жезъл или корона на известна историческа личност, подкрепят идеята на Донкин.
Изложбата показва костюми от роли на корифеите на класиката Сава Огнянов, Васил Кирков, Олга Кирчева. Специално място е отделено на писмо на Иван Вазов, подписано от него, на стола на Яворов от времето, когато е работил като артистичен секретар на театъра, докато директор е бил Пенчо Славейков, на портрети на Кисимов, Яворов и други, рисувани от големи художници, чиито оригинали се пазят в националните галерии .
Мариус Донкин записа червена точка и с това, че намери софт вариант за бъдещето на артистите в пенсионна възраст. Те остават на половин щат. Безценна финансова подкрепа за тях! Да не говорим за психологическите амортисьори за творци, които цял живот са отдавали енергията си на театъра и знаят, че за такива като тях в европейските театри няма пенсиониране.
И още нещо – директорът обеща, че когато подготвят спектакъл по избран от тях текст, ще могат да го играят в камерна зала на 4-ия етаж. Сигурният проект в познатия театър винаги е по-добър вариант от плановете за спектакъл на някоя частна или алтернативна сцена често срещу непосилен наем.
За новия сезон, освен че е поканил някои от най-добрите режисьори, Донкин предприе голяма акция в стил риалити. Чрез живо допитване с мащабно медийно партньорство зрителите ще посочат кой български роман искат да видят драматизиран. Историческият период не е лимитиран – могат да предлагат книги от времето на Възраждането до последните творби на Георги Господинов и Милен Русков. Предложението, събрало най-много гласове, ще бъде поставено на първата ни сцена, реализирано от екип професионалисти, които да го адаптират художествено, така че да се получи арт продукт от най-висок клас.
Принадлежащ към актьорската гилдия , Мариус Донкин знае добре какво иска актьорът – да играе в добра драматургия с добри режисьори и да бъде заплатен за това достойно. За никого не е тайна, че заплатите на актьорите в трупата са по-ниски от средната за страната и то с повече от 20 %. Страшна несправедливост, която си стои с години.
Проблемът бе поставен от новия директор пред медиите – акт, който са правили и предшествениците му, но той обърна внимание на нещо много съществено. Повишаването на заплатите ще е в пряка зависимост от ангажиментите на всеки щатен актьор към театъра. Казано иначе, когато артист поема роли за спектакли или шоу в други театри, филми или тв формати, когато уточнява програмата на изявите си извън Народния, трябва най-напред да се съобразява с репертоара и представленията си на първата сцена. Защото капиталът на един театър са именно актьорите и този капитал не може да „изтича“ насам-натам без правила.
Каквито и критики да има къмо управленската програма на Донкин, справедливо е да се отбележи, че засега той води в мача със скептиците с 1:0. Очакваме да видим резултата от новия сезон.
