Марта Георгиева за ДЕБАТИ: Хората чакат демонтирането на монумента на окупационната армия от 30 години

Марта Георгиева е родена в София през 1979 година. Завършва Френската гимназия, Софийския университет „Свети Климент Охридски“, както и магистратура по администрация и управление в Университета в Нант. Дългогодишен председател на ДСБ – Средец. Член на управителния съвет на гражданската инициатива за демонтиране Паметника на Съветската армия. Член на Столичния общински съвет от групата на „Демократична България – Обединение“ от 2019 година насам. Един от вносителите на първоначалния доклад за демонтаж и преместване на Паметника на Съветската армия от Княжеската градина в София. Решението за въпросното преместване бе взето по-рано днес.

Г-жо Георгиева, решение на Столичния общински съвет за демонтаж на Паметника на Съветската армия има още от 90-те години на миналия век, в началото на мандата на настоящия състав на СОС Вашата група отново внесе доклад с предложение за преместване на паметника, познат като МОЧА – Монумент на червената окупационна армия. Защо паметникът все пак стои? 

Първото решение на Столичния общински съвет от 1993 година изразява много ясно волята на местния парламент този обект да не бъде на мястото, на което е, поради символа, който представлява. Имало е освен съпротива, идваща неясно откъде – дали след обаждане от чуждо посолство, също и административни пречки, тъй като през 1993 година собствеността на обекта е била все още само държавна. При спорове в съда, съдът е отсъждал, че монументът е държавна собственост.

Имайки предвид този факт, преди три години внесохме доклад, който взима под внимание, че собствеността е държавна, но това не пречи общината – като собственик на терена, върху който се намира обекта, да поиска от неговия собственик преместването му и освобождаване на градското пространство.

Да не говорим, че в аргументите се добавя, че държавата отказва да го стопанисва – тя даже отказва права на собственост, като понякога твърди, че собствеността не е изяснена. Това прави обекта изключително опасен. Кметът на София може да разпореди на всеки един собственик да премахне сграда, която е опасна.

Днес демонтажът беше подкрепен, включително и от колегите Ви от ГЕРБ, които са мнозинство в СОС. Защо обаче разглеждането на това предложение се забави толкова много?

Забавянето от три години е, защото мнозинството от ГЕРБ и т.нар. „Патриоти за София“ саботираха този доклад да бъде разглеждан. Това е факт, който може да бъде проследен в множество обсъждания и гласувания. През последните три години непрекъснато сме повдигали темата.

Може би войната или предстоящите избори – както твърдят критиците, накараха ГЕРБ да смени коренно позицията си. За мен беше изключително удовлетворяващо да чуя колегите от ГЕРБ да представят аргументите от собствения им доклад. В аргументите, които те са предложили, фигурира например поставяне на табела, която да обясни историческите събития през 1944 година, да обясни, че тази армия е окупационна за България, че е замесена в престъпен режим. Това е мое предложение от 2017 година, когато България стана ротационен председател на Съвета на Европейския съюз. Тогава обаче кметът на София Йорданка Фандъкова специално ми отговори, че това няма как да стане. В момента изпитвам лично удовлетворение да видя как всички неща, които досега са ни казвали, че няма как да станат, стават.

Почти нищо по нашето предложение не е променено. Например казват, че преместването не е законосъобразно, защото не сме казали къде да бъде преместен обектът. В доклада казваме да бъде преместен на подходящо място. Сега те са добавили, че обектът трябва да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство или на подходящо място. Според тях това го прави по-законосъобразен от предишния вариант.

Хората чакат демонтирането на този обект от 30 години. В крайна сметка местният парламент на София отново гласува за премахване на символа на окупацията.

В предложението за преместване на паметника няма заложени срокове за това. Кога според Вас демонтирането на МОЧА реалистично ще стане факт?

Областният управител следва веднага да премине към преместване или да намери пари – стотици хиляди левове, да го ремонтира, защото този обект е опасен. Смятам, че, когато в цяла Централна и Източна Европа бутат подобен тип монументи от чувство за справедливост, няма как обществото в България да приеме някой да даде огромна сума, за да бъде укрепен този монумент.

Ако областният управител не иска да направи нито едното, нито другото, той има възможността, която сме му предложили – чрез районния кмет от „Демократична България“ Трайчо Трайков, да го деактува като държавна собственост и той да премине в ръцете на общината. Тогава демонтирането също ще стане много по-бързо.

Виждаме, че Полша, Латвия, Финландия и Естония премахват подобни паметници, особено след като Русия нахлу в Украйна. Защо при нас този процес се забави – въпросът се обсъжда от 30 години?

Защото ние дълги години сме учили историята, която окупаторът ни от 1944 година е диктувал. Много хора са истински заблудени. Има я съпротивата, подклаждана от пропагандата, както и от бившите комунисти, които тази армия е докарала на власт. След началото на войната в Украйна всички видяхме как окупационна армия нахлува на суверенна територия и сама се нарича освободителна. Според мен това отвори очите на много хора в нашето общество – че всъщност това се е случило през 1944 година, че не сме били свободни да наречем окупаторите си с истинското им име, че сме били задължени да има се прекланяме под заплаха, че сме учили „история“, която те диктуват.

Докато говорим за преместването на МОЧА, около него се събра група хора, за да го „брани“. В същото време виждаме, че в Грузия хиляди граждани се пребориха страната им да не приеме руския закон за „чуждестранните агенти“. Има ли знаци, че нашата страна ще скъса руските връзки?

Вярвам, че да, макар че докато хората в Тбилиси са въстанали с живота си да бъдат част от свободния и демократичен свят, днес в Столичния общински съвет бяхме заобиколени от хора с яйца и червена боя, които ни наричат фашисти – по същия начин, както Путин нарича фашисти украинците, които бранят държавата си.

Смятам, че хората в България, които не са истински зависими, не са платени, не са благодарни на онзи режим и онази армия, че ги е направила от хора без образование професори без да се налага да учат, вече да осъзнават и виждат реалната картина.

Още актуални интервюта – четете тук.