В региона на Югоизточна Европа се е увеличила търговията с оръжие, пише германското издание „Велт“. В същото време напрежението между отделните етноси нараства, което прави политическите конфликти все по-опасни.

Налице е ръст във въоръжаването в цяла Източна Европа. Специална загриженост предизвиква тази тенденция в региона на Балканите.

Новите членове на ЕС, като се започне от Полша, Унгария и се стигне до България, бързат да модернизират своя морално остарял арсенал от съветско време. Всички държави от региона имат програми за въоръжаване, които са с перспектива 2026 или 2030 година. Тези държави са едновременно членове на НАТО и на ЕС, а новото си въоръжение купуват, балансирайки между САЩ и Европейския съюз.

Полша е най-ярък пример за държава, която отделя 2% от своя БВП за отбрана. Голяма част от парите ще бъдат похарчени за закупуване на американски изтребители Ф-35.

Унгария също купува Ф-35, а за следващата година се очаква да увеличи бюджета си за отбрана с 20%. С тези пари ще бъдат закупени танкове „Леопард“, както и военни хеликоптери на „Еърбъс“.

Румъния също увеличава сериозно бюджета си за отбрана, като само за 2017 г. беше удвоен от два на четири милиарда долара годишно.

Хърватия бърза да се оборудва с Ф-16, които трябва да заменят остарелите Миг-21.

Русия парира тези тенденции с въоръжаване на Сърбия.

НАТО поддържа Албания, Косово и Хърватия, а Русия се е концентрирала върху Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. САЩ имат голяма военна база в Косово, Бондстил, а Русия в същото време се опитва да изгради своя база в Република Сръбска.

Русия подарява оръжие на Сърбия заради слабата икономика на страната. Сърбия ще получи 6 изтребителя Миг-29 от Русия и още 8 от Беларус. След извършването на модернизацията, Сърбия ще има най-силната авиация в региона; Предстои оборудването с противовъздушните системи Бук 2 и Бук 3.

Сърбия инвестира най-много във въоръжаване в сравнение с останалите държави от региона – 721 млн. долара за 2017 г.. На второ място се нарежда Албания с разходи на стойност 168 млн. долара. Предвид планираните разходи за формирането на армията на Косово в размер на 98 млн. долара, албанският фактор ще се нареди на предни позиции в разходите за въоръжаване сред балканските държави.

Процесът на въоръжаване е обвързан с постоянни конфликти. Албания и Косово договориха обща митническа проверка, а общият им икономически ръст се увеличава. Сърбия тълкува това като опит за формиране на Велика Албания – термин, който албанското правителство провокира с удоволствие.

Все още се коментира идеята за размяна на територии между Сърбия и Косово, което може са предизвика ефект на доминото: подялба на Босна или подялба на Македония.

Поради факта, че тези идеи крият в себе си голям конфликтен потенциал, ЕС се опитва да тушира дебатите.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!