Цялото българско общество трепетно очаква 13 май, след който би трябвало да бъде отменено извънредното положение в страната, а с него и специалният закон. Важно е обаче да се отбележат няколко неща:
- Правителството вече се подготвя да въведе „санитарно извънредно положение”. За целта в началото на тази седмица МС бяха внесени предложения за промени в Закона за здравето и други 20 нормативни акта, с които да се позволи на правителството и по-специално на министъра на здравеопазването да издава заповеди със силата на закон, ограничаващи демократични права на българските граждани. Според управляващите думичката „извънредно” плашела народа и затова щели да го махнат. Факт е обаче, че голяма част от мерките, прилагани и по време на извънредното положение ще останат.
- В почти всички държави по света бяха предприети санитарни мерки, в някои бе обявено извънредно положение, но България е единствената държава, която прие специален закон за извънредното положение. Но заедно с това бяха променени и много други закони, сред които и Наказателният кодекс.
- В условията на криза и под претекст, че се опазва животът и здравето на населението, бяха приети мерки, ограничаващи още свободата на словото у нас (според новия доклад на Репортери без граници България запазва 111-то си място по свобода на словото).
В интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг адвокат Петър Славов също наблегна на факта, че много от измененията се правят през преходни и заключителни разпоредби, и много от тях ще останат с отмяна на извънредното положение. На въпрос ще се върне ли скоро относителната нормалност на медиите, които сега се самоцензурират заради факта, че журналистите могат да лежат в затвора до 2 години, ако разпространяват „неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога”, а ако са постъпили „вредни последици” – затвор до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева, Славов отговори:
„За съжаление промените, които бяха направени с първоначалното приемане на този закон за извънредното положение си остават. Това са промени в други нормативни актове и с отпадането на този закон, те ще останат. Остава и възможността за следене през смартфона без съдебно разрешение за това, под претекст, че лицето може да представлява опасност. Но беше въведено изцяло нов ред, който изключва предварителния съдебен контрол. Затова предупреждавах, че е опасно и ще остане след извънредното положение. Така че, всички тези неща, които тогава бяха приети в други нормативни актове, а не в самия закон за извънредното положение, ще останат и след него”.
В настоящата статия ще обърнем по-специално внимание на свободата на медиите, гарантирана от Конституцията на Република България.
На 20 март, когато бе гласуван Законът за извънредното положение, през преходни и заключителни разпоредби бе изменен Наказателният кодекс в три члена:
- В чл. 225 се създава нова ал. 6: „(6) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“ (касаещ спекулата с цените)
- В чл. 326, ал. 2 думите „от петстотин до две хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до петдесет хиляди лева“. (касаещ разпространението на „невярна” информация)
- В чл. 355, ал. 1 думата „заразителна“ се заменя със „заразна“: Който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.
На 22 март президентът Румен Радев върна закона за ново разглеждане, обезпокоен от първите две промени в Наказателния кодекс, които не са записани в „тялото” на закона, а в преходни и заключителни разпоредби.
„Не мога да подмина опасенията за свободата на словото, с които се свързват измененията в Наказателния кодекс, съдържащи се в § 3, т. 2, б. „а“ от приетия закон. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите, дори в условия на криза, е неизменно условие на демократичната и правовата държава, каквато е и нашата държава. С изменението на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс се прибавя като съставомерно деяние предаването на „невярна информация за разпространението на заразна болест“. Този текст пряко засяга свободата на изразяване и на разпространение на информация, което налага някои уточнения от гледище на международните стандарти по правата на човека в условията на извънредно положение”, написа в мотивите си държавния глава.
Депутатите уж го послушаха, но не съвсем. На 23 март депутатите прегласуваха закона, като частта с Наказателния кодекс изглежда така:
- В чл. 225 се създава нова ал. 6: „(6) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.“
- В чл. 326, ал. 2 думите „от петстотин до две хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до петдесет хиляди лева“.
- В чл. 355, ал. 1 думата „заразителна“ се заменя със „заразна“.
Законът претърпя някои промени и на 6 април бе гласуван отново, но нищо касаещо свободата на медиите не бе променено.
Тоест, остана в сила промяната в Наказателния кодекс, според която:
„(1) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева”.
Междувременно ВМРО използва момента, за да внесе проект за промени в Закона за радиото и телевизията, с които поиска СЕМ да бъде задължен да контролира онлайн пространството и да спира достъпа до сайтове, ако те разпространявали фалшиви новини. Идеята им обаче бе отхвърлена след силен обществен отзвук.
Но да се върнем на чл. 326 от Наказателния кодекс. Сам по себе си той не е нов и дори през годините са правени опити да бъде търсена наказателна отговорност от неудобни журналисти.
Но по време на извънредното положение чл. 326 влезе в употреба и срещу проф. Асена Стоименова – председател на Фармацевтичния съюз у нас. Тя бе подведена под наказателна отговорност заради интервюто си в БНР, в което тя изразява опасенията си, че лекарствата у нас може и да не стигнат.
Единствено намесата на Европейската комисия и изключително силният обществен отзвук, засега проф. Стоименова се отърва.
Направи впечатление обаче, че докато течеше процеса срещу нея някои от депутатите коментираха, че „за известно време можем да се лишим от свобода на словото, да замълчим”.
Със закона за извънредното положение бяха спрени редица съдебни производства, с няколко изключение, сред които и делата по чл. 326, ал. 2.
Всичко това означава, че в условията на извънредното положение медиите бяха принудени да внимават какво пишат, за да не сметнат от прокуратурата, че някой разпространява невярна информация. Факт е още, че Законът за извънредното положение влоши още повече медийната свобода у нас, а както споменахме вече България за трета поредна година е на 111-то място в света. Факт е и че в предложенията за промени на Закона за здравето и дума не става за медиите и дали журналистите ще бъдат преследвани, ако си вършат работата.
Предложенията за промени в Закона за здравето вижте -> https://www.parliament.bg/bills/44/002-01-16.pdf
Свързана новина:
Георги Лозанов: Някои медии, политици и експерти използваха кризата за имиджово строителство
