На пресконференция за края на учебната година министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че 54 000 деца, които не са могли да се възползват от дистанционното обучение участват в присъствени дейности. Вълчев обяви, че днес са внесли предложение в Министерски съвет за изменение в Закона за предучилищното и училищно образование. „Промените са основно в три посоки: въвеждането на задължителната подготовка на децата на 4 години, контрол върху настоятелствата и недопускане на загуба на земеделски земи при образуване и закриване на училища, както и обучението в електронна среда”, посочи Вълчев. И добави: „По отношение на задължителния обхват на децата на 4 години – това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и езиково развитие на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български. Всяка допълнителна година има значение за техните образователни резултати. Нашите анализи показват, че децата, които са били обхванати в предучилищна връзка от семейства, в които майчиният език не е български, а и често липсва отношение към образованието, много по-често достигат до гимназиално образование и придобиване на професионална квалификация“, допълни той и подчерта, че до 2023/2024 Столичната община трябва да осигури места за 4 годишните.

Образователният министър посочи, че по проведената анкета сред 5 600 учители, 92% от участвалите виждат голяма разлика в образователните резултати между обхванатите и необхванатите в предучилищно обучение 4 –годишни деца.

„Между 91 и 92% са включените деца на 5 години в системата на предучилищно образование, едва 78% са 4-годишни. 14% са необхванати деца, предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български. Преди всичко ще бъдат обхванати тези деца“, уточни той. По думите му това кореспондира и с темата с недостига на места в детските градини.

„Дори при сегашния брой места в детски градини Столична община и големите градове декларират, че могат да осигурят подготовката на децата на 4 години. Ние предлагаме тя да се осъществява само в детските градини, не в училищата. Това не означава, че недостигът на места в Столична община ще изчезна, той ще се прехвърли към 3-годишните“, допълни той.

По този повод МОН предлага 3-годишна програма на стойност 210 милиона за строене и реконструкция на детски градини и училища.

„За тази и следващата година можем с достатъчна доза увереност да кажем, че 140 милиона минимум ще бъдат предоставени, тъй като след 2021 година ще зависи от друго правителство, но мисля, че никое правителство не би се отказало от изпълнението на такава програма. Тези 210 милиона ще бъдат разделени малко повече детски градини повече, но ще има част и за училища, ако имаме 100 милиона за училища, ще може поне 15 нови училища да бъдат построени, а 20 надградени. Това няма да реши проблемът с двусменния режим. Нашите разчети са, че около 50 детски градини ще могат да бъдат изградени, а 50 надградени в зависимост от това как ще разпределим средствата за изграждане на нови и доизграждане на стари“, допълни образователният министър.

Промените в Закона за предучилищно и училищно образование ще касаят и промени в самия начин на обучение и прехвърлянето на част от него в електронна среда. Въпреки това, министър Вълчев отбеляза, че присъственото обучение категорично остава най-доброто.

„Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат все повече от електронни устройства и не можем да пренебрегнем това. Образователните системи трябва да намерят баланса между пряко и електронно обучение, целта е да се мотивира интересът за учене у децата и да се повишат образователните им резултати. Предлагаме при извънредни обстоятелства и невъзможност да се присъства при дървени и грипни ваканции веднага да се преминава в обучение в електронна среда, според нас вече системата е подготвена. Годишно децата губят 10% от учебното време при необходимост да отсъстват“, посочи Вълчев.

Едно от предложенията на МОН е и 20% от часовете да преминат в електронна среда, за да не се налага учениците да става прекалено рано или да си тръгват прекалено късно от учебните занятия. По думите на Красимир Вълчев ранното ставане действа демотивиращо на децата, а късното им прибиране при двусменен режим е предпоставка за инциденти. Предложението е за учениците след 4 клас и за училищата с одобрен проект за иновации.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!