Както и по-рано съм имал сгода да споделя, познавам отдавна Антон Тодоров, сега депутат от ГЕРБ и доскоро кандидат за началник на Комисията по досиетата. Навремето Антон беше студент по политология заедно с други двама, които направиха кариера, но по-различна от неговата – Иво Маев и Владо Шопов.
Бях някакъв вестникарски началник и някой от факултета, може би беше Светльо Малинов, ми ги препоръча. Вика – те са млади, образавани, дайте им възможност. Дадох. Не съжалявам. Владо излезе добър анализатор, Иво – също, а и Антон има качества.
След години, като ме поканиха да стана главен редактор на възстановения вестник „Демокрация“, малко след началото ми звънят и викат – ще ти се обади Антон Тодоров, не знам дали го познаваш, но виж да му намериш място във вестника. Беше обаждане от седесарските среди, които помогнаха за вестника.
Викам – познавам Антон, дето се вика, първите статии аз съм пускал, нека дойде.
Звъни ми. Редакцията беше до Народния театър, казах му – ела да пием кафе на площада, ще се разберем.
Дойде. По неговите думи тогава е бил председател на СДС в Стара Загора, не беше работил работа за пари, поне официално и идваше да се реализира в София.
Викам – Антоне, ти какъв начилник искаш да станеш. – Споменаха ми нещо за заместник-главен редактор. Имах картбланш и му рекох – давай, таман имаме вакантни длъжности.
След три месеца стана изпълнителен директор, макар да казах на акционерите, че това ще доведе до шизофрения. Един дава задачите, друг плаща – познай кого ще слушат хората.
Все едно. Справихме се как да е, но вестникът спря да излиза, след като Петър Стоянов реши да напусне лидерския пост в СДС. Това беше политическо решение на Пламен Юруков, да не се отплесвам да разказвам.
Като затворихме вестника, Антон реши да остане в София и почна при Любчо Нешков, БГНЕС. Любчо го изтърпя известно време и го изгони. Знам защо, но не искам да разказвам.
После почна да обикаля телевизиите в България и да говори срещу Петър Стоянов и брат му, които бяха основна причина да го взема в редакцията тогава. Това не ми харесваше, не ми харесва и никога няма да ми хареса.
Но след това си написа книгите – Кунева, шайка и другите, громеше не само братя Стоянови, но и ГЕРБ, и БСП и изведнъж взе да се явява по президуими с Бойко Борисов.
Един депутат, колега, ми каза, че Бриго Аспарухов му е осигурил писта. Ма може и да не е вярно, не знам, не вярвам на ченгета.
Сега Антон излезе на гребена на вълната, за малко да стане шеф на комисията по досиетата. Ама го оттеглиха.
Обадиха се всякакви хора, които го познават и до един бяха против. Накрая и президентът. Това може би преля чашата.
Сега не знам как да го тълкувам. Дали президентът Радев е стожер на моралността. Или е настъпил прилив на разумност у ГЕРБ.
Не вярвам в нито едно от двете.
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
