Може ли „Юнака“ да гътне най-голямата ламя?

Предстои най-интересният сблъсък от четвъртфиналите в Шампионската лига – мач, който може да даде на само класиране, но и разчистване на стари сметки. „Барса“ на Лео Меси приема „Манчестър Юнайтед“ на Солскяр. Още това представяне илюстрира кой и какво е водещото в двата отбора. Каталунците имат своя суперлидер и най-силен коз на зеления терен в лицето на аржентинския гений, докато напоследък „Юнайтед“, познат след българските си фенове и като „Юнака“, се позакрепи след кошмарна криза под ръководството на викинга с детско лице Оле Гунар Солскяр /името му на норвежки се произнася различно, но у нас така е придобило гражданственост/.

Нещата изглеждат изцяло в полза на „Барселона“ – отборът, който заедно с „Ливърпул“ остана основен претендент за Купата тази година, след като още на осминафиналите страшилищата „Реал“ и „Байерн“ отпаднаха безславно, а новоизгряващата звезда ПСЖ преживя най-неприятния обрат именно срещу „Манчестър Юн“ и трябваше също да напусне.

Може ли обаче Солскяр да успее да изстиска от Погба и компания достатъчно, че да повтори чудото от осминафинала /0-2 и 3-1 с ПСЖ/ и срещу единия от най-големите останали фаворити? На пръв поглед – не. Каталунците са сигурен шампион на Испания, правят грешни стъпки чисто епизодично и имат минимална преднина от първия мач. Англичаните са в мини криза – след като Солскяр получи за постоянно кормилото на отбора, страхотният наниз от победи с тук-таме по някой равен остана в миналото и тимът влезе в серия от три загубени гостувания поред във всички турнири.

Обаче на „Парк де пренс“ „Юнака“, противно на всяка логика, съсече една голяма ламя, която почти му беше отхапала главата, и сега се поти с още по-голямата.

Британците нямат вече какво да губят. Срещу този противник в последното десетилетие помнят само мъка и болка. Историческият баланс между „Барселона“ и „Манчестър Юн“ е 5 победи, 4 равни и 3 загуби в полза на каталунците, но доминацията на английския тим е между 1984 и 1991. Оттогава „червените дяволи“ имат само една минимална победа срещу „Барса“, а последните два мача преди новото 0-1 на английска замя са две болезнени загуби във финали на Шампионската лига.

Така че на легендарния „Камп Ноу“ утре групата на Солскяр всъщност би трябвало да играе освободено. Каквото и да стане, срещу тях до края на сезона едва ли ще има сериозни упреци, докато от Меси и компания не се очаква нищо по-малко от победа и купа във всеки турнир, в който участват. Особено в отсъствието на омразния „Реал“, коравия „Байерн“ и непредсказуемия ПСЖ.

Обаче преднината на южняците е един-единствен гол, а това едва ли успокоява някой. Както казва народът – топка е, върти се, не знаеш накъде ще тръгне. Всичко това значи едно – напрежение, напрежение и пак напрежение. Предимно върху испанския шампион. Въпреки това нещата изглеждат като Давид срещу Голиат. Е, почти така.

Утре при победа Солскяр може да стане легенда, а Меси… и при загуба ще си остане такава.