Учени предполагат, че са открили най-голямото масово погребение в Европа, съобщава Мейл онлайн.
Мястото в Нюрнберг, Германия, съдържа скелетите на поне 1500 души, починали от бубонна чума, която е убила до 60% от населението на Европа през Средновековието. Броят им обаче вероятно ще надхвърли 2000, смятат изследователите.
Експертите смятат, че телата са били погребани през първата половина на 17-и век след безмилостна вълна на болестта.
Бубонната чума се разпространява чрез ухапване от бълха, която е заразена с бактерия, наречена Yersinia pestis.
Засегнатите умират бързо и ужасно след пристъп на висока температура, треперене, повръщане, главоболие, делириум и „гнойни бубони“ (отоци).
Кметът на Нюрнберг Маркус Кьоних направи изявление, че откритието е „от голямо значение далеч извън региона“. Гробовете съдържат тленни останки на деца и старци, мъже и жени – чумата не се е спирала пред пола, възрастта или социалния статус, каза той.
„От само себе си се разбира, че към тази исторически и археологически значима находка трябва да се подхожда деликатно и по подходящ начин“, обясни кметът.
Мелани Лангбайн от отдела за опазване на културното наследство в Нюрнберг каза, че са идентифицирани осем чумни ями, всяка от които съдържа няколкостотин тела, пише БТА.
„Тези хора не са били погребани в обикновено гробище, въпреки че в Нюрнберг е имало обособени гробища за чума“, казва Лангбайн пред CNN. „Това означава, че голям брой мъртъвци е трябвало да бъдат погребани в кратък срок, без да се съобразяват с християнските погребални практики“, поясни Лангбайн.
Няколко от костите са физически увредени вследствие на бомбите, паднали в района по време на Втората световна война, съобщава сп. „Шпигел“. Други са зеленикави на цвят поради отпадъците от съседния меден комбинат, които са били изхвърляни на мястото.
Някои тела са били с дрехи или увити в плат, когато са били погребвани, но като цяло те са били плътно наредени в гробното пространство, което отразява високата смъртност от смъртоносната болест.
Погребенията са открити по време на изкопни работи в ниви преди изграждането на нов старчески дом в Нюрнберг.
Въпреки че досега са открити 500 скелета, един от експертите смята, че те могат да достигнат 2000 или дори повече.
Не е имало никакви индикации, че на това поле има погребения – казва Джулиан Декер, чиято компания In Terra Veritas извършва изкопните работи.
„Аз лично очаквам броят им да достигне 2000 или дори повече, което ще го превърне в най-големия масов гроб в Европа“, обясни експертът.
Чумните пандемии връхлитат света на три вълни от 1300 г. до 1900 г. и убиват милиони хора. Първата вълна, наречена „Черната смърт“ в Европа, е от 1347 до 1351 г., при втората през 1500 г. се появява нов щам на болестта, а последната в края на XIX в. се разпространява в Азия.
Нюрнберг е страдал от чумни епидемии приблизително на всеки 10 години от 14-и век нататък, което прави датирането на новооткритите останки сравнително трудно.
При радиовъглеродното датиране се измерва количеството на въглерода, за да се определи точно възрастта на един гроб между края на 1400 г. и началото на 1600 г.
Експертите обаче откриват ръкопис от 1634 г., в който подробно се описва епидемията от чума на това място, отнела живота на повече от 15 000 души между 1632 и 1633 г.
Това ги кара да заключат, че тези тела вероятно са именно от чумната епидемия от 1632-1633 г.
Ралф Шекира, управляващ директор на WBG Group, която работи по новия старчески дом, призна, че не са очаквали такава важна находка.
„Като строителен предприемачи ние сме наясно със значението на археологията и със задължението се провеждат и документират такива разкопки“, каза той.
Следващата стъпка е да се извадят всички скелети и да се изследват костите за следи от чумната бактерия Yersinia pestis, обясняват учените.
Според скорошно проучване гените, които са предпазвали хората от болестта навремето, са наследствени и впоследствие увеличават риска от болестта на Крон и ревматоиден артрит.
