Испански грип, пандемия
Войници под карантина, докато се възстановяват от испански грип след Първата Световна война

Чума, испански грип или друга напаст: глобалните епидемии неведнъж са променяли из основи общества и икономики. А след кризата възникват нови шансове. Ето някои от парадоксалните закъснели последствия от пандемиите.

Опустошителни пандемии е имало открай време. Пример от историята е чумата през 14-и век. Силно заразната инфекциозна болест се появява първоначално в Средна Азия, като впоследствие се разпространява по търговските пътища и в цяла Европа. Деца и старци, търговци, просяци, чираци, високопоставени църковни сановници – „черната смърт“ не пощадява никого.

Който може, търси спасение в бягство. Опустяват градове и цели региони. Ето как описва ситуацията писателят Джовани Бокачо в своето произведение „Декамерон“:

„Сякаш целият въздух бе натежал от вонята, която се разнасяше от труповете, заразите и различните церове.“

През ноември 1918-а година, след края на Втората световна война, на много места цари разруха – къщи, ферми и фабрики са изравнени със земята, а много войници са осакатени и травматизирани. И точно тогава се появява нов враг – испанският грип. „Болестта връхлита тъкмо най-яките“, споделя войник в писмо от фронта. „Цяла мъка е да гледаш как в горския лагер, в който понастоящем се намираме, хората лежат наоколо съвършено апатични. И човек с нищо не може да им помогне.“

След тях нищо вече е е каквото е било

Тъй като епидемиите често се появяват изневиделица и в началото причинителите им трудно се локализират, тяхното непосредствено въздействие е толкова ужасяващо – за засегнатите, за цялото общество и за икономиката. Сякаш всичко замира, казва икономистът Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм. „Анализите показват, че пандемиите могат да нанесат толкова големи щети, колкото и войните.“ Т.е. в тях е заложен огромен разрушителен потенциал. Но колкото и парадоксално да звучи, отмине ли веднъж кризата, в дългосрочна перспектива подобни разтърсващи събития могат да имат положителни последици – тъкмо защото нищо вече не е каквото е било. След чумата такъв ефект е бил наблюдаван в много западноевропейски региони: населението на дадена страна е намаляло, а съответно и работната ръка, което пък води до поскъпване на труда. В резултат нарастват надниците. Слоеве от населението, които преди едва са оцелявали, се сдобиват с пари.

Испански грип, пандемия
Жени от Червения кръст продават грипни маски в Сан Франциско, Калифорния, 1918г.

„Най-смъртоносната от всички пандемии“

Всичко това ускорява процесите на развитие, казва историкът-икономист Ян-Отмар Хесе. „Предполага се, че в течение на двеста-триста години по-високото възнаграждение е довело до спад в ръста на производството, което в крайна сметка е стимулирало индустриалната революция. Испанският грип несъмнено е бил най-смъртоносната от всички пандемии – според съществуващите оценки жертвите са между 50 и 100 милиона души. И все пак, когато кръвопролитията от Първата световна война  свършват и испанският грип е преодолян, настъпва десетилетие на подем – икономически, социален и културен – „бурните 1920 години“.

Цената на подема

Приблизително толкова оптимистични са и прогнозите за времето след Корона – когато най-сетне пандемията бъде поставена под контрол. Мартин Люк от компанията за управление на активи Blackrock смята, че предстои нов старт в икономиката. „Ще излезем от пандемията, от локдауна. Икономиката ще заработи отново – като с едно натискане на копчето. А това извънредно, несъразмерно много повишава очакванията“ казва Люк. „Тази пандемия може по-скоро да бъде оприличена на природна катастрофа, а не на обикновен икономически цикъл.“

Има обаче и отрицателни последствия. Инфлацията нараства значително. Недвижими имущества, суровини, строителни материали, бензин и нафта – почти всичко поскъпва. Стига се до дефицит в доставките, в редица фабрики поточните линии междувременно стоят неизползвани. Дали това са последици от пандемията? Икономическият подем след една пандемия има своята цена, така твърдят икономистите.

Промените настъпват по-бързо

Според икономиста Хайнеман, Ковид е нещо като „ускорител на иновациите“. „Този развой на събитията предизвика шок, дошъл във време, в което разполагаме с невероятен дигитален инструментариум – в областта на комуникациите, в начина, по който организираме своето производство и съжителство. „При други обстоятелства всички тези процеси биха траяли години, ако не и десетилетия. Корона-пандемията ги ускори невъобразимо“, казва той.

Текстът е публикуван с „Дойче Веле“, заглавието е на редакцията.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!