Служебното правителство, контролирано от Румен Радев, рече и отсече – край на вноса от Украйна. На зърно, плодове, зеленчуци, месо и други храни.
Има едно нещо, с което България определено не се слави. Нарича се европейска солидарност към воюваща за живота и свободата си страна. Какво е това? – вероятно са се питали един друг министрите на президента. Сигурно е нещо като военната помощ от цивилизования свят за същата тази страна – вероятно са им отговаряли по-светнатите измежду тях. Е, ние нали не им даваме оръжия? Сега и храната им ли да не купуваме? – попитали първите. Точно така – отговорили вторите. Ама тя е по-евтина! – учудили се едните. Ми да, де! – отговорили другите. И готово. Защо да купуваме евтино, като можем да купуваме скъпо…
Какво мисли Европа, не е важно. Европейската комисия ясно каза, че подобни несъобразени с правилата на Съюза решения са „неприемливи“. Някой да я чу?
Министрите се ослушваха през последните няколко дни и нежно отбиваха атаките на едрите зърнопроизводители в България. Техните интереси всъщност бяха най-силно засегнати от украинския внос. А с едрите зърнопроизводители не е добре да не си добре – те са хора с възможности и парични средства в изобилие.
Решението на Полша, Унгария и Словакия да ограничат украинските продукти обаче дойде тъкмо навреме и министрите на Радев се решиха.
На днешното си заседание кабинетът взе решение, с което ограничава временно достъпа на редица продукти от Украйна до територията на нашата страна, съобщи на брифинг служебният министър на земеделието Явор Гечев.
„България на практика последва на практика примера на три други държави с опасенията, че нашият пазар е пренаситен от култури. Имаме продукция за няколко милиарда, която считаме, че ако не вземем мерки, трудно ще реализираме и ще търпим много сериозни загуби“, каза Гечев.
Той обаче надгради. Извади още аргументи: спрените коридори щели да пренасочат продукцията „съответно през България“. „Включително има сериозни опасения от съседни държави по отношение на фитосанитарните качества на редица от продуктите. Знаете, че някои от държавите имат унищожена продукция, има положителни тестове за неразрешени в ЕС препарати“, изтъкна министърът. В смисъл, че предложи ноу-хау на Полша, Унгария и Словакия – заяждайте се и за качеството, не само за количеството.
Временната забрана за внос на храни от Украйна в България ще важи от 24 април до 30 юни. Иначе страната ни оставала солидарна с Украйна и щяла да осигури транзит на храните през наша територия.
Гечев нееднократно повтори, че България очаква да се приеме работещо общоевропейско решение за „коридорите на солидарността“ и не очаква страната ни да бъде санкционирана заради решението от днес.
Точно в същия момент, може би с разминаване от час-два, Европейската комисия обяви, че готви втори пакет от 100 млн. евро в помощ на пострадалите фермери. Първият бе от 56,3 млн. евро за България, Унгария и Полша, но българските зърнопроизводители го определиха буквално като „подигравка“. Малко им се видя.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече е изпратила писмо до 5-те засегнати страни (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия), в което заявява, че е наясно с проблемите, причинени от нарасналия внос на някои украински земеделски продукти върху Общия пазар. Но припомня, че за решаване на проблема е необходим общ европейски подход. Фон дер Лайен дава 3 предложения в тази насока – финансовата помощ, превантивни мерки според търговските правила за някои категории зърно (пшеница, царевица, слънчоглед и рапица), разследване за други чувствителни продукти.
Така или иначе, миналата година Европейският парламент прие регламент за временно либерализиране на търговията с Украйна. Неговото действие се прекратява на 5 юни 2023 г. – 25 дни преди датата, определена от нашето правителство. ЕК може да да приложи компенсаторни мерки, ако някоя държава членка се почувства застрашена от тази либерализация. И вече го прави, въпрос на дни е. Търговията е от изключителната компетентност на ЕС. Държавите членки нямат право на собствени мерки за вноса… Или имат? Според премиерът Донев – очевидно да.
Как ще се развият събитията, не е ясно – до 24 април има още няколко дни, а вече върви среща на търговските министри със зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис. Не е ясно и защо така се разбърза правителството да удари печата върху решението си. Прави се на много загрижено? За кого? И пред кого?
На всички е ясно, че Украинският износ на храни намалява натиска върху световния пазар (ще рече и върху българския) и… смъква цените. Ето кое е най-тревожното за производителите на храни – налага им се да се съобразяват с пазарни принципи. Дори да оставим настрана интересите на българския купувач на хляб и банички, нашите производители на олио например са много доволни от украинския слънчоглед – така произвеждат повече, печелят повече и внасят повече в хазната. Същото е с производителите на млечни продукти, на салами, на консерви и пр. Какво ще правят те, когато им секне украинският внос и как земеделският министър ще намери баланс между интересите на едните и другите? Май никак.
Някак си се налага впечатлението, че зърнопроизводителите са най-силни на тепиха. Никак не е далече от логиката, особено ако им видиш автопарковете, включващи ролс-ройси, майбаси, тук-там някое ферари или ламборгини, а за мерцедеси не говорим, те с тях ходят по къра да нагледат жътвата.
А ние чакаме корекцията в цените на някои храни по магазините. В посока нагоре, както се сещаме.
Още актуални коментари – четете тук
