Традиционно Русия се слави с военната си мощ и системно се опитва да изгражда ореола си на страна, чиято армия излиза почти винаг краен победител. Тя обаче е преминавала през страховити военни сътресения, които предпочита да неглижира, но които са поставяли на карта самото й съществуване.
Мащабите на някои от тях са колосални и е невъзможно е да не се чудим на руската устойчивост. В продължение на 1000 години тази страна е оцеляла под една или друга форма. Един бърз преглед на турбулентната й военната й история повдига един важен въпрос: как?
Ето някои от най-страшните военни поражения на Русия в историята.
Германското настъпление от 1915 година
Когато Германия не успява веднага да извади Франция или Англия от Първата световна война, германското висше командване заповядва на войските си да съсредоточат усилия на Западния фронт.
През 1915 г., втората година от войната, германските военни се фокусирали изцяло върху принуждаването на Русия да излезе от борбата.Русия вече бе постигнала известен напредък в Галиция, но това се промени бързо, тъй като Германия тайно прехвърлила големи количества войски и военни части от Западния фронт.
През април 1915 г., като че ли от нищото, немската артилерия освети целия Източен фронт. Две трети от всички германски сили сега бяха съсредоточени върху нищо неподозиращите руснаци. Почти веднага руската армия била разбита.
В една сражение през май австро-германската офанзива взе 140 000 пленници. Беше направен опит за задържане на укрепени руски позиции около Варшава, но те също трябваше да бъдат изоставени пред германското настъпление. Хиляди артилерийски единици и милиони снаряди бяха изоставени в отстъплението, което утежни и без това обезпокояващия недостиг и на двете в руската армия.
С изгубени над един милион войници, убити или пленени, единствената възможност за руснаците беше масово оттегляне на изток, като унищожават всичко, което оставаше зад тях.
В този процес Русия изгуби цяла Полша и Литва. Тринадесет процента от всички руски граждани са попаднали под германска окупация. След 1915 г. бойните дивизии на Русия бяха намалени с една трета. Катастрофалните загуби сякаш зашеметиха Германия дори повече от Русия. Германското военно командване заключи, че ако Русия не се предаде след клането през 1915 г., никога няма да го направи.
Русия не се отказва и трябваше да изтърпи и Великата октомврийска революция, за да се докара до такова изтощение, което да я накара да излезе от войната, признавайки териториални загуби.
Зимната война /1939 – 1940 година/
През 1939 г. Съветският съюз искал контрол над Финландия за създаване в нейно лице на буферна държава. Финландия пък никак не искала да бъде част от Съветския съюз. Независимо от факта, че Червената армия имала много повече войници (пет милиона), отколкото финландците имали хора (четири милиона), вторите се оказали по-силно мотивирани.
Разбира се, стратегията на СССР, базирана на самоубийствената самоувереност, да се втурне във Финландия неподготвен за суровостта на продължителната арктическа война, никак не помогна на руснаците. Това е странно, защото ако има генерали, които би трябвало да разбират такава война, сигурно си мислите, че биха били руските.
Въпреки това, черно боядисаните танкове на Съветския съюз профучаха към Финландия, където представляваха лесни цели в снежния пейзаж. Много съветски войници влязоха в битка с дрехи цвят каки или зелено, без да са подготвени за студено време.
Финската защита било подредена в линия от полуукрепени картечни гнезда, пресичащи Карелския провлак, който свързва Финландия и Русия. По-големият проблем за съветската армия обаче била нейната зависимост от изолираните финландски пътища, където засадата срещу съветските колони била като игра на „Duck Hunt“ /лов на патици/ за финландски снайперисти и противотанкови екипи.
Съветите не можели да реагират ефективно, тъй в армията липсвали ски, на които финландците изчезвали в снежната пустиня. Редовно превъзхождани числено в колосална степен, финландските войници се шегували: „Толкова много руснаци! Къде ще ги погребем всичките?“
В крайна сметка огромният брой притиснал финландците и ги принудил да сключат мир при отстъпки. Докато Финландия е понесла около 70 000 жертви, руснаците са използвали над един милион войници, от които 273 000 са загинали. Не това било посланието, което Сталин искал да изпрати в началото на Втората световна война.
Операция „Марс“
Една от двете главни съветски контраофанзиви, последвали Сталинград, операция „Марс“, била толкова невероятно бедствие, че Съветският съюз просто го пропуска от следващите разкази за войната.
Подобно на Наполеон, Хитлер се опита да нахлуе в Русия само за да бъде спрян от тактиката на обгорената земя на отстъпващите и жестоката зима в страната. До есента на 1942 г. руснаците стабилизирали Източния фронт и отблъснали немските линии от Москва.
Въпреки това издатина, наподобяваща главата и шията на динозавър, все още се издавала от германската фронтова линия, заплашвайки столицата. В операция „Марс“ съветските войски трябвало да обкръжат германците, да съсредоточат силата си върху тесния врат и да отрежат „главата“ от германските линии.
Германците никога не биха могли да се надяват да удържат цялата линия срещу 700-хилядната армия, която руснаците са струпали. Вместо да поддържат непрекъсната линия, те са избрали да укрепят и концентрират силите си в селата и в здрави селски къщи из цялата зона. Това ще се окаже мъдър избор.
В деня, в който нападението започнало, тежкият снеговалеж и гъстата мъгла спъвали съветското въздушно бомбардиране и възпрепятствали артилерията разруши немските укрепления. В хаоса на първоначалните сражения съветските части изцяло заобикаляли безброй немски укрепени точки. В резултат на това съветските зони останали осеяни от „джобовете“ на съпротивата.
Контраатаките от заобиколените немски позиции прекъснали снабдителните линии и попречили на съветските полеви командири да общуват помежду си. Въпреки тежките загуби на танкове, Георги Жуков, изпълнителят на операцията, продължил безплодните фронтови нападения цели три седмици в отчаян опит да съчетае успеха с едновременната съветска офанзива при Сталинград.
В резултат на това, превъзхожданите по брой германци убили, ранили или заловили 500 000 съветски войници за по-малко от месец, като загубили само 40 000 души.
Битката за Грозни 1994 – 1995
„Дайте ми едно подразделение парашутисти и ние ще оправим чеченците за няколко часа“, заяви руският генерал Павел Грачов.
Както се оказа, Русия даде на Грачов 38 000 войници и стотици танкове, за да ликвидира чеченското сепаратистко движение. И все пак му отне почти две години, за да сложи край на войната, като я загуби. От многото руски поражения по време на Първата чеченска война, едно от най-лошите е станало в Грозни, де факто чеченската столица.
Откакто Русия анексира страната си през 70-те години на ХХ век, чеченците се стремят към независимост, така че в Грозни се очакваше ожесточена съпротива. Нападението на Грачов обаче беше набързо планирано – в общи линии бронираните колони, заедно с противовъздушни превозни средства, за да се противопоставят на несъществуващите чеченски военновъздушни сили, трябваше да се приближат към центъра на града от четири страни. Планът не стигаше по-далеч от това.
Първо, началните въздушни удари за „смекчаване“ на партизанската съпротива случайно разрушиха градските пътища, необходими на руските танкове. Съпътстващ журналист описа руските сили като „слепи котенца“, докато руските бронирани превозни средства препускаха пред своите пехотни ескорти, за да бъдат обездвижени и унищожени от чеченски ракети, изстреляни от високи прозорци.
Повечето от руските войници нямаха обучение за градска война и отказаха да напуснат бронетрънспортьорите си, когато чеченските бойци откриха огън. Тежките руски бронирани машини не можеха да маневрират в тесните улички на Грозни и спрели в тях от край до край, „като наденици“, както каза един чеченците.
Само за няколко часа чеченците унищожиха 400 руски танкове и бронирани превозни средства. В битката са загинали до 4 000 руски войници.
Какво САЩ и СССР са откраднали от Третия райх, може да прочетете ТУК
Какво би могло да се случи, ако СССР бе нападнал Германия първи, вижте ТУК
Кои са оръжията, повлияли най-много на Втората световна война, вижте ТУК
Кои са най-дръзките нападения на Втората световна война може да прочетете ТУК и ТУК.
