Когато се говори за гладиатори, обикновено си представяме двама мъже, вкопчени в смъртен двубой, или група мъже, сражаващи се на арената срещу друга група. Знаехте ли, обаче, че е имало е жени-гладиатори, които също са се сражавали? В нещо като гротескна демонстрация на полово равноправие в Древния Рим разрешили и на дамите да се бият на арената. Ето и най-впечатляващите факти за тези бойци:
Участие в специални представления пред публика
В някои отношение римското гладиаторско шоу прилича на съвременно ТВ шоу, чийто продуценти не спират да мислят как да си вдигнат рейтинга. Представянето на гладиаторките е резултат от това. Било е нещо като дефилиране пред публиката преди основните боеве на мъжете. Целта е била да дадат на жадните за зрелища тълпи още нещо за гледане. Гладиаторките често провеждали почти комични боеве за разпускане на зрителите от напрегнатите битки на мъжете. Много жени започвали с такива боеве срещу джуджета, преди да минат на сериозни двубои срещу други жени.
Частно обучение
В древни времена жените нямали същите права като мъжете в много аспекти на живота. Те не можели да посещават мъжките гладиаторски школи, за да се учат да се бият.
Смята се, че много гладиаторки са плащали със собствени пари на частни учители, които да ги подготвят.
Жените се биели голи до кръста
В освежаващ унисон с равенството между половете било решено, че мъжете и жените ще се бият по точно един и същ начин на арената, което означавало, че гладиаторките трабва до се сражават голи до кръста.
Това давало на мъжката публика допълнителен стимул да наблюдават боевете. Жените-бойци имали точно същото въоръжение като мъжете – протектори за ръцете и краката, шлем, щит и оръжие.
Гладиаторките били бунтарки по нрав
Обикновено дързостта и храбростта им на арената се проявявала и след боевете. Такива жени-бойци, ако се биели по собствена воля и правели кариера, събирали пари и ставали независими от съпрузи, което ги правело самоуверени. Присъствието им се възприемало с притеснение от обикновените римляни.
Гладиаторките били приравнявани с проститутките
Интересна записка относно жените-гладиатори показва как е гледало на тях римското общество. Мъжете-бойци са били приветствани като герои, докато побеждават, и дори получавали свобода, ако са роби. Отношението към гладиаторките било далеч от това. Извън арената те били смятани за позор за обществото и на практика били приравнявани като социален статус с проститутките. Вероятно подобно схващане се корени във факта, че се биели твърде разголени.
Гладиаторките понякога са продавали телата си за развлечение
Това не е всеобща практика, но някои са виждани да го правят и това допълнително настройвало обществото срещу тях извън арената. Поради тази неприязън те не били смятани за подходящи за женитба
Амазон и Ахила
Един от най-известните записи на бой между жени е намерен на плочка в Турция, голяма част от която е била част от Римската империя и е имала арени за гладиаторски боеве. Надписът говори за двете противнички с имена Амазон и Ахила и е направен за възпоменание на свирепата им схватка, завършила наравно, след което и двете получили парите от наградата.
Много изследователи вярват, че ремито е било нагласено, за да да покаже алтернативен, по-щастлив край на историята, в която Ахил погрешка убил в битка своята любима – кралицата на амазонките.
Продавали се кукли с техните образи
Както в съвременни спортове като футбола, много хора имали любими спортисти, в този случай – гладиатори, които следели и които обожествявали. Организаторите на игрите не пропускали да извлекат полза от тази фенска страст и уреждали магазини, в които се продавали сувенири и стоки, свързани с известните гладиатори, включително жените. Така „феновете“ можели да си купят кукли и статуетки, изобразяващи любимите им гладиаторки.
Погребение на бележита гладиаторка
През 2000 година археолозите разкриха гроб на млада жена близо до амфитеатъра на Лондон. Той се оказа пълен с характерни за гладиаторите принадлежности и предмети, както и със скъпа храна, която се яде на погребения в чест на мъртвеца.
Всички находки довели до заключението, че е открит гроб на много известна и харесвана жена-гладиатор.
Забрана на женските боеве
Както неочаквано на жените било дадено разрешение да се бият, така изведнъж то било отнето. През 200 г. след н. е. император Септимий Север посетил Олимпийските игри в Гърция и след това решил да забрани гладиаторките. Допуска се, че е бил повлиян от практиката на гърците, които не разрешавали тогава жени да участват в състезанията. Възможно е и да е имало притеснения относно влиянието на гладиаторките върху традиционните схващания за брака в римското общество
Жените-роби нямали избор
Много жени, явили се на арената, били свободни и се биели по собствен избор. Както при мъжете, обаче, имало и роби, пленени от римските войски и принуждавани да се бият. Робините били третирани лошо като робите. Император Нерон обичал да ги кара да ловуват на арената диви животни, въоръжени само с малко ножче. Домициан пък ги карал да се бият да смърт през нощта, с оскъдно осветление, колкото да се вижда силуетът на противника.
Като цяло животът на гладиаторките бил гори-долу толкова кървав и откачен, колкото и на гладиаторите. Макар и по-неизвестни от мъжете на арената, смелите жени-воини заслужават същото уважение и възхищение.
