Във вторник 15 висши прокурори от ЕС, включително и българският главен прокурор Сотир Цацаров поискаха разследващите да имат бърз достъп до всичко, което се случва в приложенията WhatsApp, Viber, Messenger и Skype, с аргумента, че така борбата с тероризма ще е по-ефективна. ДЕБАТИ.БГ потърси за коментар експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев. От интервюто с него стана ясно, че мобилните приложения и сега ни подслушват.

„И сега знаем, че ако проведете повече от един разговор на ден и той трае повече от 2-3 минути, през такъв вид комуникационни системи (WhatsApp, Viber, Messenger и Skype – бел.ред.), макар че, те са криптирани, обемът на трафика бива записан в криптиран вид, от части, разбира се, и това може да бъде използвано като доказателство”, каза Минчев.

През изминалите две години имаше редица скандали с изтичане на личните данни от социалните мрежи. Собствениците на социални мрежи потвърдиха, че следят клиентите си.

Стана ясно още, че социалните приложения подслушват собствениците на смарт устройствата, чрез микрофоните. Обяснението е, че така маркетолозите могат да събират информация за потребителите и да насочват рекламите си по-ефективно.

Мнозина обаче смятаха, че могат да говорят през приложенията като WhatsApp и Viber, без да се притесняват, че разговорите им се подслушват. Оказва се обаче, че това не е така.

Предложението на прокурорите от ЕС обаче е за по-бързото разкриване на терористичните престъпления и няма нищо общо с маркетинга.

„И към днешна дата и Google, и „Фейсбук” имат спогодби със службите за сигурност и при съмнения за тероризъм ги сигнализират. Дори в момента, ако използвате определени ключови думи в чата, ще бъдете включен в режим на записване, като вие давате това съгласие още по време на инсталиране на приложението”, каза доц. Минчев.

И добави:

„Терористите днес използват и социалните мрежи, и интернет пространството. Тоест, ако съдебната власт и прокуратурата получат ексклузивен достъп до този вид информационен поток, биха могли много неща да бъдат предотвратени, тъй като комуникацията в интернет върви преди събитията. Това е чисто публичната страна на нещата, които иначе са далеч по-сложни. От една страна говорейки за демокрации и живеейки в ЕС, веднага изниква въпросът къде отива нашето лично пространство, нашите права. Когато си говорим за тероризъм, нещата могат да се регулират до някъде, защото, за да има такъв вид достъп, трябва за човека да има сериозни доказателства, че се занимава с такъв вид дейност”.

Цялото интервю с доц. Златогор Минчев може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!