За втори път в рамките на десетина дни се прави опит да бъде свалено редовно избраното проевропейско правителство. Първо бяха спекулативните и безпредметни протести на зърнарите, а сега протестират енергетиците и миньорите. Но истината е, че тези протести най-вероятно ще доведат до спирането на европарите за модернизирането на въглищните централи. От това никой няма да спечели – най-малко енергетиците. И в крайна сметка по ирония на съдбата може да се окаже, че не правителството, а протестиращите, подстрекавани от проруските партии и синдикатите, ще затрият българската въглищна енергетика.
Днес премиерът Николай Денков отново заяви, че ако Териториалните планове, заради които протестират въглищарите, не бъдат приети, страната ще изгуби над 1,4 млрд. лв. за районите на Стара Загора, Кюстендил и Перник. Под въпрос ще бъдат и още 3 млрд. лв. по плановете, свързани с всички останали териториални планове.
Ако България не получи тези пари, няма да има достатъчно финанси за компенсации и модернизация на въгледобивната индустрия, която произвежда неконкурентоспособна енергия, в пъти по-скъпа от произвежданата от новите по-модерни възобновяеми източници.
И големият парадокс е, че при неусвояване на тези пари, българските миньори и работници, подстрекавани от проруските партии и от синдикатите, няма да постигнат провал на правителството, а провал лично на самите тях. Тези кръгове вкараха политиката в този проблем и използват протестите за политически цели. Те не желаят секторът да се реформира по европейски модел, като по този начин пречат на самите работници и обричат бъдещето им.
Докато битката на проруските партии е против модерността, с цел да се запазят старите руски производства, то битката на синдикатите е да се запази влиянието им, за да могат да изнудват правителствата за някакви облаги.
Но никой не приоритизира интереса на работниците, който е да получат европейски пари, с които въгледобивът да бъде модернизиран, да се направят нови производства и тези региони да се развиват, а не да западат, заради отиваща си индустрия.
Вече на всички в Европа е ясно, че въглищните централи остават в миналото и постепенно ще бъдат затворени. Причините за това не са политически или свързани с войната в Украйна, а с фактът, че въглищната енергия вече не е ефективна и е значително по-скъпа от новите видове енергия. Другата още по-важна причина е, че причинява тежки замърсявания и влошава в различна степен качеството на живот, както на работниците, така и на семействата, и на съгражданите им.
В този смисъл изборът, който трябва да направят работниците днес е дали да се приемат европейските политики и европейските пари за модернизиране на въглищните производства и изграждането на нови по-модерни съоръжения, в които същите работници да намерят нови работни места, или да провалим европейския план за развитие в частта му за енергетиката и да загубим огромно финансиране. Във втория случай обаче, работниците няма да спечелят. Те въпреки това ще изгубят работните си места, но няма да получат никакви компенсации и никакви нови възможности за работа. Просто няма да има кой да им плати.
