Преди година учени откриват на островите Крит и Наксос стотици артефакти, наподобяващи по външен вид произведения на изкуството. Оказало се, че те са ползвани от неандерталците. Находките биха били съвсем обикновени, ако не беше незначителният факт, че дори през ледниковия Наксос не е имал сухопътна връзка с континента.

Това довело учените да заключението, че древните хора са познавали корабоплаването още преди 130 хиляди години – на такава възраст са датирани откритите предмети.

Заключенията на археолозите са подкрепени от испански и британски антрополози. В гибралтарските пещери Вангард и Горам са открити признаци от лов на морски бозайници. В слоевете, в които има следи от пребиваване на Homo neanderthalensis, са намерени кости от делфини и тюлени с характерни белези от пробождане и удари. Малко вероятно е делфините да са били хванати на сушата.

Тази година е открито още едно доказателство, че неандерталците са изследвали водните басейни. Върху 57% от черепите са открити костни израстъци по стените на ушните канали – екзостоза. Такива образувания са характерни за професионалните сърфисти, плувци и гмуркачи заради продължителното въздействие на студен вятър или вода върху телата им.

Учените приемат, че наличието на екзостоза предполага достатъчно познания за водата у неандерталците, интерес към риболова и навик да се къпят в студени водоеми. Разбира се, възможно е и друго обяснение: високият процент заболеваемост може да е причинен от замърсяване на ушните канали или генетическа предразположеност към отит.

В различни части на европейския континент археолозите открили неандерталски оръдия на труда, съставени от плочки и парчета кост. Отделните части били залепени една за друга с … катран. Инструментите били създадени преди 100-200 хиляди години. През 2013 г. в Германия в неандерталски поселища са открити останки от смола на възраст 40-82 хиляди години.

Използваният от неандерталците катран бил от бреза. Но досега не са открити данни за технологията на получаването на такава смола от дървесина. Учените предлагали различни варианти за добиването й, но всички те били прекалено сложни и допускали, че неандерталците са имали развито абстрактно мислене и добре са познавали свойствата на различните материали. Нито един от тези методи не предполага получаването на катран по естествен път.

Изследователи от университета в Тюбинген (Германия) успели да разкрият технологията: при изгаряне на брезова кора до вертикална каменна повърхност по повърхността на камъка се образува катран. Смолата може да се образува и в открити пространства. Дотогава се е смятало, че катранът се получава, ако дървесината се нагрее до висока температура при ограничен достъп на въздух.

По този начин учените успели да съберат 0,62 грама смола, с която после залепили остър камък във вдлъбнатината на парче дърво. Създадената по неандерталска технология брадва била напълно функционална – учените успели да одерат с нейна помощ 30 см телешка кожа.

Преди почти 100 години в пещерите до хърватския град Крапина антрополозите откриват огромно количество неандерталски артефакти. Учените изследвали предимно костите и черепите и едва миналата година дошъл ред и на зъбите. Станало ясно, че някои от тях са обработвани със заострени предмети приживе. Следите, открити по зъбите, свидетелстват за това, че тези хора са можели да лекували зъби, макар и на примитивно ниво.

Изследвани неандерталски вкаменелости на зъби в Испания и Белгия показали наличието на абсцес у един от екземплярите. В ДНК на този зъб специалистите успели да отделят генетичен материал от един вид балсамова топола, чиято кора съдържа салицилова киселина. Веществото притежава противовъзпалителен, обезболяващ и понижаващ температурата ефект. Най-популярното в съвременния свят производно на тази киселина е аспиринът.

Открити са също следи от плесен Penicillium, произвеждаща антибиотик. Това отворило нова страница за учените, които си задали въпроса дали неандерталците не лекували кариес и инфекции с помощта на природни антибиотици.

Изучаването на останките от неандерталци показало, че тези древни хора се справяли добре с лечението на кости. Открити са части от скелети, изобилстващи от зараснали счупвания. В пещерата близо до Крапина са открити няколко случая на излекувани травми – ключица, лява лакътна кост и даже череп. Изводът бил, че на тези хора са им били осигурени необходимите условия за обездвижване и лечение.

Ако травмите превръщали човека в инвалид, той е можел да разчита напълно на помощта на своите съплеменници.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!