И на тези местни избори, както и в предишните, броят на невалидните бюлетини катери сериозни върхове. По-голяма част от грешките са допускани при вота за общински съвет – хората са отбелязали преференция без да попълнят коя партийна листа предпочитат. На места делът на невалидните гласове надхвърля 20%. Това означава, че много общински съветници ще бъдат избрани с невалидни бюлетини. А уж хартиеният вот бил надежден. Оказва се, че не е. Просто е по-лесно манипулируем и чрез него легално се подменя вот.
Един такъв пример е в Сливен. Там във вота за кмет недействителните бюлетини са 4,5% от гласовете. При вота за общински съветници обаче отчетените недействителни бюлетини са 21% невалидни бюлетини, съобщава в. „Сега“.
Сходна е картината и в други общини на страната. В Годеч недействителните гласове за кмет са 2,4%, но за общински съвет невалидните бюлетини скачат отново 21%.
В Банско при вота за кмет са 3,8%, за общински съвет недействителните гласове са 15%.
В Горна Оряховица за кмет недействителните бюлетини с 2,9%. Недействителните гласове при листата за общински съвет обаче са 16,1%.
Много недействителни гласове има и в Пловдив. Недействителните гласове за кмет са 2,3%. Недействителните гласове за общински съвет са близо 11%.
Очертава се невалидните бюлетини да счупят рекорда от миналия път, каза по БНР Стоил Цицелков от Обществен съвет към ЦИК, представител на Обединението за честни избори.
Като лично мнение Цицелков изрази съмнения в независимостта на ЦИК.
Как се манипулира вот чрез невалидни бюлетини?
Например по време на последните редовни парламентарни избори гласовете на 108 000 българи, които бяха избрали опцията „Не подкрепям никого“ бяха извадени от графата действителни. Това са 4,5% от общия брой гласове. Повече отколкото са необходими на една партия да бъде парламентарно представена. Заради това „Има такъв народ“ всъщност успя да влезе в парламента. Защото ако тези гласове бяха валидни, партията на Слави Трифонов нямаше да мине 4 процентовата бариера.
Това е типичен пример как се печелят места в парламент, или в общински съвет като изкуствено се намаля бройката на валидните бюлетини за получаване на повече проценти.
Дългогодишен порок в българската изборна система
В развитите страни също има невалидни бюлетини, но там те са около 1%, не както у нас да достигат двуцифрено число. Този порок на българската изборна система би могъл да бъде излекуван с въвеждането на машинно гласуване. И това се оказа факт. С въвеждането на машинно гласуване броят на невалидните бюлетини намаля значително. Този извод е подкрепен от числа.
На изборите през април 2021 г. делът на недействителните гласове е 2,59%. На първия вот след въвеждането на машинното гласуване, този през юли същата година, делът им спадна до 0,34%. На парламентарните избори през ноември беше 0,42%, а на президентските – 0,17%.
За сравнение – на европейските избори през 2019 г. делът на недействителните гласове е 3,83%, а на местните избори същата година – 15,09%.
Недействителните гласове на парламентарните избори през 2017 г. са 124 хиляди (или 4,6%) от всички подадени гласове.
Сега вече може ясно да си отговорим на въпроса защо беше скалъпен целият цирк с евентуалното опорочаване на машините за гласуване в петък – два дни преди местните избори у нас. Целта е била ясна и тя е да се върне изцяло хартиеният вот. Защото гласуването с машина ограничава невалидните бюлетини, човешките грешки и възможностите за манипулации.
Още новини от деня – четете тук
Интересно в бюлетините, които са недействителни, коя партия е отбелязана. Имам сериозни съмнения, че съществува колаборация срещу партии, които не са ориентирани „правилно“ и застрашават колониалния строй, в България.
Би било добре в Избирателния кодекс да се въведе задължително разследване при повече от 4% недействителни бюлетини. Да се установи дали недействителните бюлетини не са направени недействителни по-късно. Може да се направи експертиза на мастилото, с която е отбелязана партията и това, което прави бюлетината недействителна.
Още по-добре би било ако вотът се прави със специален изборен перфоратор, който има форма, чието възпроизвеждане е достатъчно скъпа, за да не може да бъде възпроизведена (имитирана) в достатъчни количества, в кратък период от време…