България е готова да приеме втората тръба на „Турски поток” и брои дните до момента, когато ще се превърне в един от газовите хъбове на Европа. Страната откри новия участък от транзитния газопровод , като разчита на газ от Турция, Азърбайджан и Русия. Представители на ЕК на думи подкрепиха София в намерението й.
Някои попитани от „Независимая газета” експерти считат, че Русия няма друг избор, освен да насочи втората тръба от „Турски поток” към България.
В петък страната откри нов участък от своя газопровод към Турция, който ще й позволи да удължи едната част от газопровода „Турски поток” до своята граница, съобщават информационните агенции, цитирайки министър-председателя Бойко Борисов.
Новият участък с дължина 20 километра на югоизток от България ще увеличи пропускателната способност на Трансбалканския газопровод (по който България получаваше газ от Украйна) до 15,7 млрд. куб. метра газ от настоящите 14 млрд. куб. метра, уточнява агенция „Прайм”. Сега се планира тези мощности да се използват в реверсивен режим.
„Построихме газопровод, който ще позволи използването на реверсивни потоци, за да можем да получаваме газ от Турция, Азърбайджан и Русия”, цитира думите на Бойко Борисов изданието „Хюриет Дейли Нюз”.
След провала с „Южен поток” България натрапваше идеята за създаване близо до Варна на газов хъб и сега „в Брюксел дават ясно да се разбере, че са заинтересовани от създаването на такъв хъб и съответно в изграждането на втората тръба от „Турски поток” през България”, съобщава „Дойче веле”.
„ЕК напълно подкрепя стремежа на България да съедини доставките на газ”, заяви в петък в интервю за изданието зам.-председателят на Комисията Марош Шефчович. Все пак това ще помогне за диверсификацията на газовите доставки.
Любопитно е, че на фона на експортните проекти на Русия все повече държави изявяват желанието да станат газови хъбове. Преди всичко става въпрос разбира се за Турция, която вече използва „Турски поток” като инструмент за шантаж срещу Русия. Турските власти си играеха едновременно с няколко страни-износителки на газ. Преди време президентът Реджеп Ердоган заявяваше високата заинтересованост на Анкара да строи Трансантолийския газопровод (ТАНАП), който трябва да съедини Азърбайджан, Грузия, Турция и Южна Европа. Освен това по думите му в Турция се полагат „големи усилия, за да може туркменският газ да стане част от този проект”. Само между другото той споменаваше и Русия с „Турски поток”.
В отговор на съществуващите и строящите се руски газопроводи в Европа Франция, Испания и Португалия заявиха желанието си да обезпечават газовата диверсификация на доставките чрез закупуването на втечнен газ, в това число от САЩ. Така че проектите за газови хъбове в Европа растат като гъби след дъжд.
Връщайки се към перспективите за втората тръба на „Турски поток” припомняме, че връщането на България действително се обсъждаше, но все още няма официално обявени решения за това.
Русия има нужда от гаранции, за да предприеме промени в проекта за „Турски поток” в посока Европа именно чрез България, съобщи през май министърът на енергетиката на Русия Александър Новак. „Газпром” разглежда варианти за маршрута на втората тръба през България и Сърбия или през Гърция и Италия.
„По принцип Русия не отказва сътрудничество, ние сме готови да разгледаме всички тези варианти. За нас е важно всички големи бъдещи инфраструктурни проекти да бъдат гарантирани от гледна точка на потребителите на газ, в съответствие със законодателството в Европа и с гаранции от правителството на България и гаранции от ЕК”, поясни Новак.
През юни председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер изглежда се изказа по-конкретно по този въпрос.
„В момента България, Сърбия и Унгария трябва да вземат решения за развитие на националните си газопроводни мрежи… Те трябва да бъдат взети спрямо действащото европейско законодателство в областта на енергетиката. Затова газът от „Турски поток” може да премине през системите на България, Сърбия и Унгария в началото на 2020 г.”, заяви Милер, като тук ключовата дума е „може”.
Що се отнася до възможността за строеж на тръба директно до България под Черно море, Милер отговори, че в този случай трябва да има „твърди 100-процентови гаранции от страна на ЕК и България”.
До момента в сайта на „Газпром” не е указано къде точно ще акостира втората тръба на „Турски поток”. Упоменават се единствено някакви „съседни страни”.
Някои запитани от „НГ” експерти считат, че Русия няма друг вариант, освен вливането във вече съществуващата система на България.
„Ако говорим за възможността „Турски поток” да се слее с газопреносната мрежа на България, която вече съществува, просто в реверсивен режим, това е неизбежно”, потвърди директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. „А ако говорим за някакъв допълнителен маршрут, който да премине по дъното на Черно море в България, до момента изобщо не става въпрос за това”.
„Доколкото разбирам никой до момента не е признавал, че това е бил първоначалният неизбежен вариант – тези мощности, които ще се изгубят от транзита през Украйна, да бъдат наваксвани в реверсивен режим”, добави Правосудов.
По негови думи единственото, което би било необходимо в този вариант е построяването на интерконектор между България и Сърбия.
Когато вече има действаща инфраструктура и трябва да се изгради само допълнение към нея, е безсмислено да се изгражда от нулата нова тръба. Това е икономически нецелесъобразно, смята експертът. Правосудов е на мнение, че този вариант не носи политически риск:
„Политическият риск винаги съществува при строежа на нови мощности, а за задействането на стари го няма”.
Но не всички запитани експерти са толкова оптимистично настроени спрямо България и нейните планове да се превърне в хъб. Ако разгледаме различните варианти за маршрути, то България е най-слабото звено, смята членът на президиума „Опорите на Русия” Ирина Капитанова. И това е така именно по политически причини. Експертът припомня рисковете от рязката промяна в позициите на България при общата смяна на настроенията в ЕС.
„По-рано имаше дилема: или да се отиде към България с неясни перспективи единствено заради нееднозначното й отношение към Русия, или да се отиде към Гърция и да се започне конкурентна борба с Трансантолийския газ на Азърбайджан. Сега ситуацията в България е относително ясна”, каза директорът на Института за актуална икономика Никита Исаев. Изглежда българският обрат в момента е изгоден.
Но експертът уточнява: при всички европейски проекти рисковете са едни и същи – „това са антируските санкции и натискът върху Европа от страна на САЩ”. „Президентът на САЩ Доналд Тръмп също се стреми да заеме своето място на европейския газова пазар и го прави много агресивно,”, пояснява Исаев. „Ако напрежението нарасне, властите в ЕС могат да пожертват интересите на България заради интересите на Европа”.
