Оправдана ли е критиката на европейците за новия китайски Път на коприната? Или вълнението е толкова голямо, защото те са проспали случващото се?

Възраждането на Пътя на коприната – което звучи романтично след Марко Поло – придобива бързо контури. Разбира се, последният престижен проект на Китай няма нищо общо с древния търговски път, който някога свързваше Далечния изток с Европа. По-скоро китайците са подценени. Това, което Пекин предвиждаше и вече прилага, е гигантска и всеобхватна система за търговия, която трябва да достигне от Южна Азия до Африка, до Европа и Америка. Арктика и Южна Америка също трябва да бъдат включени, на практика целия свят. И всичко това под егидата на Китай.

Преди три години китайското ръководство представи за пръв път своя проект. С милиарди долари икономическият гигант Китай вече е привлякъл 65 страни – последно дори основната за ЕС държава Италия. След като министър-председателят на Китай Ли Къцян започна срещата на върха между Китай и ЕС във вторник, Пекин ще бъде домакин на следващата среща на високо равнище по „Един пояс, един път“ в края на април.

Някои немски предприемачи вече също скочиха, за да прегърнат комунистическото ръководство в Пекин. Шефът на Siemens Джо Кесер вече вярва на китайците, че с тяхната инициатива в един момент „ще станат по-важни от Световната търговска организация“. Кесер е известен със своите ласкави думи към Комунистическата партия. А пък Commerzbank организира тези дни конференция на новия Път на коприната във Франкфурт.

В същото време във Вашингтон и Париж, но също и в Брюксел и Берлин звънят аларми. Някои държави в Азия и Африка вече са финансово зависими от Китай, казват критиците. Федералният външен министър Хайко Маас предупреждава за злокобно пробуждане, че китайските инвестиции ще крият много опасности. ЕС нарича Китай „системен съперник“. А правителството на САЩ на Доналд Тръмп вече обяви „икономическа война“ на китайците – не на последно място заради Пътя на коприната.

Германия се облагодетелства от възхода на Китай

Оправдано ли е това недоверие към Китай? Има ли някаква опасност да станеш прекалено зависим от милиардите долари на режим, който направил малко по пътя към демокрацията и правата на човека? Дали Китай ще се превърн дори в заплаха за Европа? Трябва ли Пекин да бъде спрян? Или пък оживената поява на китайците показва на европейците, че те са проспал не само развитието на нещата в Африка и Централна Азия, но и развитието на инфраструктурата на собствения им континент?

Всъщност китайските пари дадоха възможност в Централна Азия, в Африка, но също и в страните от Източна Европа и не на последно място в Гърция, за инвестиции в транспортна инфраструктура, които иначе не биха се случили в обозримо бъдеще, ав някои страни е съвсем мабко вероятно да се случат.

Това сега може да тормози някои компании в Германия и правителства в Европа. Китайците ги изпревариха. След като германските компании са инвестирали много в Китай през последните две десетилетия, сега те осъзнават, че са пренебрегнали задния двор, особено Югоизточна Европа. Но наистина ли е твърде късно? Ни най-малко. Специално за германската икономика, Китайският път на коприната скоро ще донесе много ползи.

Китай е най-големият външнотърговски партньор на Германия извън ЕС. За разлика от американците, които са загубили голяма част от индустрията и работните места заради Китай, германците нямат никаква причина да се оплакват от бизнеса с Народната република. Напротив, никоя друга страна не се е възползвала толкова много от икономическия растеж на Китай през последните две десетилетия като Германия.

Конкурент, дори системен съперник?

Ако сега Китай разшири икономическото си присъствие в чужди страни, за да продължи да използва вътрешните си производствени мощности и вероятно да продължи да расте сериозно, това също ще гарантира продажбата на всички стоки, които германските компании продават на китайците. Освен това, благодарение на новите търговски пътища, Германия е само на единадесет дни път с влак от Китай. Контейнеровозът се справя за пет седмици. Разширяването на Пътя на коприната би трябвало още повече да сближи двамата световни лидери по износа.

Без съмнение Китай агресивно и целенасочено преследва своята икономическа и геополитическа експанзия. Че страната се интересува на първо място от собствените си облаги, САЩ и Европа не могат да обвинят другите. В продължение на десетилетия европейците са безмилостни в икономическата си експанзия, а САЩ в момента са повече от всякога.

Без съмнение Китай преследва агресивна икономическа и геополитическа експанзия. Европа също е правила това

Конкурент, дори системен съперник? Това е Китай с авторитарното си ръководство за свободния свят във всеки случай. Но това трябва да бъде повод за Германия и Европа да отстояват общи ценности и да ги защитават. Но това също трябва да означава инвестиране на милиарди в собствената ни европейска инфраструктура. Казано с други думи насърчете по-енергично Югоизточна Европа.

За Германия и останалата част от ЕС урокът от това може да бъде само разработването на собствена стратегия за международната общност, която се простира отвъд мандатите на две или три правителства. Необходима е и обща индустриална политика. Подобно на Китай, европейците също трябва да определят ключовите индустрии и да ги насърчават съответно.

Всяка страна от ЕС сама по себе си със сигурност е твърде малка, за да се противопостави на конкурентите си в Далечния Изток и Северна Америка, включително Германия. Брекзит и напъните за излизане на други страни от ЕС са отрова и са от полза за Китай.

Китайският Път на коприната е не на последно място повод за събуждане – за обща дългосрочна европейска икономическа, финансова и индустриална политика./БГНЕС

………..

Феликс Лий, „Тагесцайтунг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!