Гърция и Турция на ръба на война

Напрежението между съюзниците в НАТО Турция и Гърция отново пламна, след като правителството в Анкара заяви, че изпраща кораб за извършване на сондажно проучване във води, оспорвани от двете страни.

Засега нито един от тях не желае да бъде първият, който ще „гръмне пушката” в Средиземно и Егейско море, което би имало драматични последици за целия регион и извън него. Въпреки това възможността за ескалация на напрежението става все по-реална, пише Блумбърг.

Как се стигна дотук?

На 21 юли Турция заяви, че ще изпрати кораб, за да започне сеизмични дейности във води близо до гръцки остров край южния турски град Анталия.

Гърция счита, че част от района принадлежи на така наречения континентален шелф на Кастелоризо.

Турция оспорва това, казвайки, че островът е твърде малък и твърде отдалечен от гръцката континентална част, за да отправя такава претенция.

Напрежението в района не е от днес

Турция и Гърция може да са съседи и членове на Северноатлантическия договор, но това не им попречи да достигнат ръба на войната през 1996 г. над два острова по-на север, обитавани само от кози, припомня Блумбърг.

С турския флот и техните гръцки колеги, закотвени само на няколко километра, обстановката е крайно непредсказуема. Сблъсъкът допълнително би усложнил геополитиката на Източното Средиземноморие и евентуално ще доведе до други конфликти, в които неминуемо ще се включат Европейския съюз и САЩ.

Каква е причината за напрежението между двете страни? История, нефт и газ.

Анкара и Атина векове наред спорят за какво ли не-  за падането на византийците, владението на Османската империя над Гърция и войната за независимост през 1821 г. и по-късно битките между двете по време на Войната за независимост на Турция, която доведе до създаването на Република Турция през 1923 г.  За последно двете страни воюват през 1974 г. в Кипър, който Турция окупира след военен преврат на острова, припомня Блумбърг.

Съвсем наскоро Турция и Гърция спориха за контрола над мигрантите и превръщането на Света София в джамия.

След откриването на природен газ от Кипър и перспективите за по-значителни запаси от въглеводороди, има нови поводи за напрежение между двете страни.

Това вече стана ясно през ноември, когато морското споразумение, което Турция подписа с правителството, подкрепяно от Либия, подтикна Анкара да поиска права върху части от морското дъно, за които Атина твърди, че според международното право са гръцки

Битката за континенталния шелф

Анкара твърди, че континенталният шелф на една страна трябва да се измерва от континенталния й регион и че районът на юг от гръцкия остров – само на няколко километра от южното крайбрежие на Турция – следователно попада в неговата зона.

Според Гърция обаче островите трябва да се вземат предвид и при очертаването на континенталния шелф на дадена държава в съответствие с морското законодателство на ООН, независимо от близостта на острова до Турция. Анкара обаче не е подписала този закон.

Либийският хазарт на Ердоган превръща Средиземноморието в море от проблеми. Ще се намеси ли някой?

Още през 1996 г. САЩ се намесиха, за да спрат двете страни да тръгнат на война за островчетата, известни като Имия в Гърция и Кардак в Турция.

ЕС, в който Гърция е член, а Турция иска да се присъедини, също има известно влияние.

Но връзката с Анкара през последните години отслабва, което вреди на способността на Брюксел да влияе върху властите в страната, пише Блумбърг.

Русия, която се опитва да бъде по-активна в Източното Средиземноморие, обикновено обаче остава далеч от неприятностите, когато Турция и Гърция започнат да се карат.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!