Джеймс Матис
на снимката: Военният министър на САЩ в оставка Джеймс Матис

Джеймс Матис се оттегля от поста министър на отбраната на САЩ ден след като президентът Тръмп наложи мнението си над него и други висши военни съветници, разпореждайки бързото оттегляне на всичките 2000 американски военни в Сирия. Г-н Матис, който е пенсиониран награждаван генерал, написа в своята молба за напускане, че неговите виждания по редица външнополитически и отбранителни политики са във фундаментален разнобой с тези на президента.

Г-н Матис не изтъкна конкретно импулсивното решение за Сирия, но той и другите върховни съветници изглежда са били силно изненадани от него. С напускането на Матис, последният от групата доказани професионалисти, които поне с частичен успех можеха да възпират Тръмп във външнополитическите и отбранителните му действия, си отива.

Взетото в сряда решение на Тръмп, с което той прескочи съветниците си, изглежда внезапно и опасно. Стъпката, която не е обоснована с никакъв стратегически контекст или какъвто и да било публичен интерес, пося нова несигурност относно ангажиментите на Вашингтон в Близкия Изток, желанието на страната да е глобален лидер и ролята на г-н Тръмп като върховен главнокомандващ.

Изглежда това беше последната капка, която преля чашата за г-н Матис, който балансираше на тънко въже през последните две години между обучението и съвестта си и хрумванията на президента. Той пазеше притесненията си главно за себе си, бавейки въвеждането на множество от исканията на Тръмп като забраната за транссексуални войници и организирането на военен парад по Пенсилвания Авеню.

Сенатор Марк Уорнър от Вирджиния, който е най-висшият демократ в Комитета по разузнаване написа в Туитър, че оттеглянето на Матис е „страшно”. Той го нарече „остров на стабилността в хаоса на администрацията на Тръмп”.

Войниците са задължени да следват лидера си и да изпълняват законните заповеди. Но успехът зависи от това те да вярват, че лидерът им знае какво прави и накъде отива.

Изпращането на противоречиви заповеди към войниците, които са на бойното поле, както прави Тръмп и неговата администрация, не само разклаща морала и поставя в опасност важни съюзници като сирийските кюрди, но може и да подложи на риск животите на американските войници.

Дори някои от най-ревностните поддръжници на Тръмп бяха обезпокоени. „Това е груба грешка”, написа републиканският сенатор Марко Рубио в Туитър.  „Ако това решение не бъде отменено, то ще преследва тази администрация и Америка в продължение на години”.

Републиканецът Линдзи Греъм, който по принцип подкрепя г-н Тръмп, каза, че самият той и останалите експерти по национална сигурност са били шокирани от обявеното. Той се обяви за изслушвания в Конгреса по въпроса.

Това нее първият път, в който президентът и неговата администрация изпращат смесени сигнали. По време на предизборната кампания през 2016 г. г-н Тръмп обеща оттеглянето на войските от Сирия и от тогава търсеше начин да го направи. През април той даде на Пентагона повече време да завърши мисията, която още от времето на администрацията на Обама е да се унищожи „Ислямска държава”. Тогава Джон Болтън встъпи в длъжност и обяви, че „няма да си тръгнем, докато има ирански войски извън границите на Иран, което включва техни проксита и народно опълчение”.

В понеделник пратеникът на Държавния департамент в Сирия Джеймс Джефри каза на Атлантическия съвет, че САЩ ще останат в Сирия докато „Ислямска държава” е разгромена, иранското влияние е смачкано и има политическо разрешаване на гражданската война.

Но в сряда г-н Тръмп подкопа думите на съветниците си и американските интереси, обръщайки на 180 градуса курса и заявявайки в Туитър: „Ние победихме „Ислямска държава” в Сирия – единствената причина да бъдем там по време на управлението на Тръмп”.

Нямаше дори опит да се използва оттеглянето на САЩ, за да се постигнат каквито и да мило политически или военни цели.

Твърдението на Тръмп, че „Ислямска държава” е победена, е абсурдно. Способността на терористите да отвърнат на удара е значително намаляла и голяма част от териториите, които бяха завладени от тях са освободени. Но групировката все още държи парче земя на границата между Сирия и Ирак и има между 20 и 30 хил. бойци, твърдят военни изследователи.Както каза г-н Джефри в понеделник, „Работата още не е свършена”.

Никой не иска американските военни да останат във военната зона по-дълго от обикновено. Но няма никакви индикации Тръмп да е обмислил внимателно последствията от преждевременно отстъпление. Сред тях е възможността „Ислямска държава” да успее да се прегрупира и да даде началото на нова криза, която може да привлече САЩ обратно в региона.

Американското оттегляне би било подарък и за Владимир Путин, който работи усилено, за да измести американското влияние в региона. Във вторник той ентусиазирано приветства решението, казвайки „Доналд е прав”.

Друга държава, която ще извлече ползи, е Иран, която също разшити регионалното си влияние. Оттеглянето на войските ще направи много по-трудно налагането на политика на „максимален натиск”, както искаше американската администрация.

Сред най-големите губещи изглежда ще бъдат сирийските кюрди, които бяха подкрепяни от САЩ и на които се разчиташе за борбата с „Ислямска държава” в Ирак и Сирия. Президентът на Турция Реджеп Ердоган счита, че много от кюрдите са терористи, посветени на унищожаването на страната му. Преди няколко дни той заяви, че ще проведе нова военна офанзива срещу тях в региона на сирийската граница. Г-н Тръмп е обсъдил оттеглянето си от Сирия по телефона с г-н Ердоган в петък.

Американското оттегляне безпокои и Израел, която е заплашена от агресивното присъствие на ирански военни в Сирия и Йордания. Израел е държава, която търпи голяма част от бремето на сирийските бежанци, които бягат от боевете около границата. Въпреки че Израел се въздържа от критики по адрес на решението на Тръмп, министър-председателят Бенямин Нетаняху заяви, че страната му ще засили съпротивата срещу иранските войски, когато САЩ си тръгнат от Сирия.

Решения като това на Тръмп обикновено са възпирани от съветниците на президента по национална сигурност. Но според източници от Конгреса опитите на съветниците да откажат президента от решението му не са дали резултат. Високопоставен служител в Белия дом, отказвайки да коментира вътрешните дебати, каза: „Проблемът тук е, че президентът взе решение”.

Съдейки по времето и тона на писмото за напускане на г-н Матис, президентът е взел решението сам.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!