Авторът на „Ню Йорк Таймс” Себастиян Модак посети 52 препоръчани за 2019г. дестинации и една от тях е Пловдив. Неговият разказ:
Бях в леглото след дълъг ден, в който пътувах, когато чух камбаните: два тона, които изпълниха нощта. Погледнах през прозореца, но не можех да видя откъде идва звукът. Въпреки умората ми, любопитството ми донесе най-доброто. Взех си обувките и якето, и последвах звука до най-близката църква, където десетки хора, държащи свещи, тържествено обикаляха сградата.
Честите ми пътувания водят до тотална загуба на ориентация за времето и датата. Оказа се, че съм пристигнал в Пловдив, България, точно навреме за православния Великден. С камбаните, сигнализиращи полунощ, вярващите – семейства, двойки, възрастни хора – отбелязваха празника. Светлините на свещите осветяваха лицата на онези, които обикаляха църквата три пъти, преди да се пръснат в нощта.
На следващата сутрин, градът беше тих, освен няколко птички, които пееха и ме караха да се чувствам така, сякаш съм в приказка. Изкачих стръмните калдъръмени улички в Стария град, проучвайки запазените от времето сгради, превърнали Пловдив в едно от най-старите населени места в Европа.
Седнах в римския амфитеатър, който датира от II век пр.Хр., когато градът носил името Филипопол. Преминах през средновековната порта, маркираща един от входовете на Стария град и се възхищавах на българската възрожденска архитектура от умиращите дни на Османското владичество през XIX век. Пастелни фасади, с втори етаж, поддържан от дървени греди; сложно боядисани тавани; прозорци, които могат да се отворят, за да влезе свежият пролетен въздух.
Следвайки криволичещите каменни пътища, стигнах до останките на крепост, за която се смята, че датира още тракийско време. Тръгнах към „Княз Александър I” – пешеходна улица, пълна с магазини и ресторанти. След това минах през римския стадион, прекосих подлеза, покрит с древни каменни плочи, под натоварения път.
Пловдив е част от списъка с 52-те държави, защото е една от Европейските столици на културата за 2019г. Затова в града цялата година има стотици събития, обхващащи всички форми на изкуството, за които може да се сетите. По-скоро съвпадение, отколкото съгласуване на усилията, Епископската базилика, в която се намират 21 000 кв. метра римски мозайки, ще бъде отворена тази есен.
Енергията, идваща от Столицата на културата, личи във всичко. Но за Пловдив това е по-скоро признание за дългогодишна творческа визия, отколкото старт на нови програми.
Лесно е да разглеждате градове като Пловдив – със своите странни улици и внимателно запазена, чаровна архитектура. Отне ми няколко дни, за да разбера, че Пловдив не е място, изградено около туристическата индустрия, а по-скоро процъфтяващ град, чийто чар се простира отвъд историческата привлекателност.
Вторият по големина град в България е дом на много артисти, предприемачи и лидери на обществото, които са толкова загрижени за бъдещето на града, колкото и за опазването на миналото му.
Пловдив, както и Рим, е известен като „Градът на седемте тепета”. Но, всъщност, тук има само шест, тъй като от тях е било разрушено преди десетилетия.
Оригиналният текст на „Ню Йорк Таймс“ можете да намерите ТУК.
