Каква е интригата в олимпадата, при положение че няма сериозно геополитическо противопоставяне?

През годините на студената война съперничеството между САЩ и Русия доминираше и по време на Олимпийските игри – от 1952-ра, когато Съветският съюз участва за първи път, до разпадането му през 1991. Съветите използваха спорта като част от политическата пропаганда, за да демонстрират силата си. Обслужвайки тази идея те наливаха огромно количество пари, за да произвеждаш шампиони. Съединените щати залагаха повече на състезателния подход.

Въпреки политиката и огромния натиск върху руските състезатели, обикновено  САЩ водеше класацията по брой на медалите на на летнитеигри, а Русия оставаше на втора позиция. В зимната листа пък са САЩ номер 2, а Русия –  на четвърто място.

Това независимо  бойкота на САЩ за игрите в Москва от 1980 и ответния удар на руснаците, които не присъстваха в Лос Анджелис през 1984.

Съветският съюз се разпадна преди повече от четвърт век. А съвременните олимпийски игри загубиха геополитическия си акцент и станаха по-демократични, превърнаха се повече в зрелище. Днес имапо-голям шанс за по-малките, по-бедните страни да блеснат. Пример в тази посока е златото от 2012 на 400-метра на Кирини Джеймс, лекоатлет от Гренада. (Двайсет години по-рано това би било невъзможно).

Голямото съперничество не е нишката, която движи днешните олимпиади. Те са по-скоро виртуозни представления на човешките възможности и произвеждат новите герои, които участват в маркетинга на могъщи глобални корпорации. Може би това е причината и за отсъствието на така характерното за спорта съперничество – спортистите, кандидати за медали, често се спонсорират от едни и същи компании и затова олимпиадите напоследък сякаш са лишени от състезателен дух. Ямайският сприньор Юсеин Болт спечели осем златни медала в три последователни олимпийски игри, а после ликът му беше отпечатан върху кутиите на зърнените закуски Wheaties на „Дженерал Милс“.

Днес линиите на геополитическото съперничество между Америка и Русия са отслабени и минават през различни конфликтни точки в света като Близкият изток и кризата на Корейския полуостров, но в тях има и други регионални участници (съответно Турция и Китай), така че въпреки наличието на точки на напрежение, до голяма степен то е деперсонализирано.

На настоящите зимни олимпийски игри, един от най-големите противници на САЩ, Северна Корея, се състезава само в хокей на жени, при това не директно срещу отбора на Съединените щати, а срещу американски съюзник – Южна Корея.

И независимо от декларацията на администрацията на „Тръмп“ в Стратегията за национална сигурност, че състезанието за великолепна сила се връща на Олимпиадата, не е така. Русия е осакатена от допинг скандал. Китай все още не е голяма сила в зимните игри, въпреки че през 2014 спечели 9 медала.

Има много причини да не разбираме Олимпийските игри, ако зад тях не стои определена кауза – лятната версия прилича много на тичане в кръг и хвърляне на разни предмети, а зимната – на пързаляне на лежанка или щуране и лъскане леда пред една шайба … което се случва в кърлинга.

Няма да е персилено, ако кажем, че зимните игри промотират слабо практикувани спортове (поне у нас), които навлизат в полето на общественото съзнание през телевизорите на всеки две години и след това – безшумно го напускат. Ловките измамници изглеждат една крачка пред властите – повечето руски спортисти не бяха допуснати на тези игри заради използване на допинг, който никой не е хванал преди четири години. Цената за организацията на игрите може доведе страната домакин до сериозни икономически проблеми и когато бъде съобщена, винаги възниква въпросът – няма ли социално слаби граждани, на които да се помогне с тези пари?

Игрите имат смисъл, ако  целят да насърчат спортния дух, но на този етап те сякаш рекламират повече нестандартното поведение. И всичко това се организира от Международния олимпийски комитет (МОК), гигантската бюрократична организация, която управлява игрите. Според информацията в медиите МОК се разследва за корупция от американския Департамет по правосъдието (еквивалент на министерство у нас).

Освен това, игрите са лесна мишена за различни терористични и престъпни групировки – спомнете си Рио или страховете от атака в Сочи и Лондон…или присъствието на Северния съсед в Южна Корея…

През последните 25 години няма голяма кауза, която да стои зад олимпийските игри. От година на година нараства единствено цената за организацията им. Това е и новата разделителна линия между богатите и бедните държави, макар че идеята на Олимпиадата е да обединява, не да разделя. Игрите се превърнаха в скъп спектакъл, демонстриращ възможности и не са по джоба част от световните държави, не само от Третия свят. Така че, не загубата на интерес, а прекалената елитарност, прекрачването границите на спорта и преливането към спектакъл е темата, върху която МОК трябва да се замисли.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!