Мата Хари

Мата Хари била професионалната танцьорка и компаньонка, но и още нещо – шпионин на Франция по време на Първата световна война. Именно защо била считана за двоен агент, тя била екзекутирана през 1917г. Каквото и да говорим обаче историята й е обвита в мистерия. Авторитетният сайт „Биографи” (Biography) разказва интересни факти за танцьорката.

Мата Хари

РАННИ ГОДИНИ

Маргарета Гертруда Зеле е родена на 7 август 1876г. в Холандия, в семейство на заможен търговец на шапки. Баща й Адам Зеле фалирал няколко години по-късно заради лоши инвестиции, а майка й Анджи Зеле починала, когато Маргарета била едва 15-годишна.

След смъртта на единия родител, момичето и тримата й братя били изпратени да живеят при различни роднини. Героинята на този разказ се отличавала от своите съученички – тя имала тъмна коса и тъмни очи (повечето нидерландци са светлокоси и синеоки), била висока и имала артистичен талант.

Докато била още много млада, Мата Хари решила, че сексуалността е единственият й ключ за успех в живота. В средата на 90-те години на XIX век се случило нещо, което променило живота й. Докато разлиствала вестника Маргарета видяла обява, че заможният войник Рудолф Маклеод си търси жена. Плешивият военен бил много по-възрастен от нея и живеел в Нидерландски Източни Индии (бивша колония на Нидерландия, която е заемала територията на днешна Индонезия).

Мата Хари

Младото момиче веднага изпратило своя снимка на войника. Въпреки разликата им в годините (21!) двамата се оженили на 11 юли 1895г., когато Мата Хари била едва 19-годишна. За 9-годишния си брак двамата имали две деца – дъщеря и син (момченцето й починало през 1899г., след като местен работник го отровил, но защо – никой не може да каже и до днес).

В началото на новия век бракът на Маргарета и Рудолф се влошил и скоро след това мъжът взел детето си, и си тръгнал. Мата Хари решила да се премести в Париж. Там тя станала любовница на френски дипломат, който й помогнал да реализира целта си – да стане танцьорка.

ЕКЗОТИЧНА ТАНЦЬОРКА И ЛЮБОВНИЦА

По това време всичко ориенталско било очарователно за парижани. Хората били „узрели” за нетипичната и екзотична красота на Маргарета (именно тогава се появил псевдонимът Мата Хари) и за нейния „църковен танц”, който тя си измислила. С характерната си увереност, през 1905г. тя дебютирала на сцената. Сценичният й образ бил на индуски артист, увивала се във воали, които после ефектно и дискретно сваляла от тялото си.

Много историци пишат, че тя „е издигнала стриптийза до ново ниво”. В един незабравим градински спектакъл, Мата Хари се появила почти гола на бял кон.

Тя успяла да превърне този тип танци в изкуство и бързо превзела Париж. След няколко години обаче по-младите танцьорки бавно започнали да я изместват от светлините на прожекторите. Клиентите й станали спорадични и за да попълва доходите си, Мата Хари започнала да прелъстява военни и мъже от правителството – тоест, преквалифицирала се в нов занаят.

Мата Хари

Макар Първата световна война да била вече в ход, нашата героиня не подбирала и не спазвала никакви граници. Често нейни клиенти били немските войници.

Войната буквално помела континента. Но Мата Хари се движела свободно като гражданин на неутрална Холандия. Не след дълго обиколките й из Европа привлекли вниманието на британското и френското разузнаване, които започнали да я наблюдават.

Мата ХариШПИОНИН НА ФРАНЦИЯ

Мата Хари вече наближавала 40-та си годишнина, когато се влюбила в 21-годишен руски капитан Владимир де Маслоф. За нещастие обаче той бил изпратен на фронта, където загубил едното си око. За да му помогне и за да спечели пари, Мата Хари решила да приеме доходоносната работа на шпионин на Франция. Капитанът Жорж Ладу решил, че куртизанските й контакти ще бъдат от полза на френското разузнаване.

Мата Хари

По-късно Мата Хари казвала, че използвала връзките си, за да съблазни висшите командващи на Германия, за да получи по-лесен достъп до тайните и да ги предаде на французите. До това обаче така и не се стигнало. Мата Хари се срещнала с немското аташе и започнала да му подхвърля разни клюки, надявайки се да получи в замяна ценна информация.

Вместо това, тя била обявена за немски шпионин, което хич не се понравило на французите. Някои историци смятат, че немците нарочно са я натопили, за да се отърват от нея. Други вярват, че тя всъщност е била двоен агент. Въпреки всичко това, на 13 февруари тя била арестувана от френските власти  и била обвинена в шпионаж.

Полицията я хвърлила в клетка, пълна с плъхове, в затвора Сен-Лазаре и й позволили да вижда единствено адвоката си – който случайно се оказал нейн бивш любовник.

Мата Хари дълго време била разпитвана от капитан Пиер Бушардон. Не след дълго тя направила признание: веднъж немски дипломат й платил 20 000 франка, за да разбере разузнавателна информация чрез своите чести пътувания до Париж. Тя обаче се заклела, че никога не е изпълнила сделката и че винаги е била вярна на Франция.

Мата Хари

Мата Хари крещяла:

„Куртизанка съм, признавам си. Но шпионин – никога. Винаги съм живяла за любов и удоволствия”.

Последвал съдебен процес, на който, в крайна сметка, тя била призната за виновна и била осъдена на смърт.

Мата Хари била екзекутирана на 15 октомври 1917г. В последния си час тя била облечена в синьо палто и шапка. На церемонията по екзекутиране, тя пристигнала с високо вдигната глава.

Мата Хари

Слязла от колата, помахала на събралата се тълпа, после се обърнала. Докато един войник й връзвал очите, тя го целунала. А след това била разстреляна.

Мата Хари

Това бил невероятен край на житейския път на една екзотична танцьорка и куртизанка, чието име се превърнало в метафора за „сирената на шпионите”, която примамвала своите жертви с чар и красота.

Мистерията не престава да обикаля около Мата Хари дори след смъртта й. Тъй като никой от нейните роднини не дошъл да прибере тялото й, то било оставено за медицински изследвания, а главата била балсамирана и пазена в Музея по анатомия в Париж.

Мата Хари

През 2000-та година обаче се оказало, че главата липсва и че е възможно да е изчезнала още през 1954 г., когато музеят се мести на ново място.

Има документи от 1918 г., които сочат, че музеят е получил и нейните останки, но те също не могат да бъдат открити.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук