Днес е световния ден за борба срещи видизма. Терминът означава е приписване на различни стойности и права или определено отношение към индивидите само на базата на видовата им принадлежност. Защитниците на правата на животните твърдят, че видизмът е предразсъдък, сходен с расизма и сексизма заради това, че отношението към индивидите е предопределено от груповата им принадлежност и от морално ирелевантни разлики.
Понятието обхваща основно две идеи. От една страна се отнася до антропоцентризма – вярването, че човекът е центърът на вселената, – а тук, в частност, че интересите на член на човешкия вид винаги преобладават при конфликт на интереси с членове на други видове. От друга страна, терминът се отнася до приписването на по-голямо или по-малко морално значение на другите животни на базата на статута на вида им, предоставен от човека: например, интересите на домашните любимци и животните от застрашен вид биха били по-зачетени от интересите на селскостопанските животни, лабораторните животни или на животните, считани за вредители или дивеч.
Терминът „видизъм“ е представен през 1970г. от британския психолог Ричард Райдър по аналогия с понятията „расизъм“ и „сексизъм“ с цел да се изобличи една доминираща идеология по същия начин, както понятието „патриархат“ е било заето от феминизма, за да демаскира вездесъщата и невидима идеология в основата на различни несправедливости. През 1975г. австралийският философ Питър Сингър разпространява идеята чрез книгата си „Освобождение на животните“.
Според историка Кейт Томас принизяването на домашните животни, които експлоатираме, ни позволява да оправдаем в очите си третирането, което им налагаме. Това е също и мнението на Дарвин, който отбелязва:
„Не обичаме да считаме за свои равни животните, които сме направили свои роби. Човечността към по-низшите животни е една от най-благородните добродетели, които човек има, и това е последният стадий на развитието на нравствените чувства. Едва когато се загрижим за всички чувствителни същества, нашият морал ще достигне до най-високото си ниво.“
По този начин човекът показвал способността си избирателно да активира или дезактивира моралните си норми според това кое отговаря на интересите му.
Световният ден за борба срещу видизма цели да повиши осведомеността по този въпрос, да образова обществеността за тази несправедливост и да развие стратегии, чрез които да се превъзмогне видизмът.
