Уважаеми г-н председател, уважаеми г-н вицепремиер, уважаеми колеги,

Дебатът за оставката на вицепремиера, който взриви обществото и то не от днес, не от вчера, не от един месец, а още с появата си на политическата сцена мислехме ние от ДПС, че ще има друг характер. Тъй като тази оставка не е победа нито на Движението за права и свободи, нито на БСП, нито на никоя политическа партия, макар че ДПС иска тази оставка от първия ден, тя е победа на поруганото достойнство на най-достойните членове на нашето общество – майките. Майките, които се грижат с толкова много любов и с толкова много труд за своите болни деца.

И ние от ДПС бяхме решили да не вземем участие в този дебат, а само да отдадем заслуженото на тези майки, които успяха да наложат своето мнение, защото става въпрос за тяхното достойнство, за достойнството на нацията.

Но дебатът днес в зала ни показа друго и затова ние решихме да участваме, и затова аз сега вземем думата в края. Защото този дебат показва, че кризата не само не е отминала, не само че кризата не е в този проблем, а че управляващите изобщо нямат визия за това, което се случва.

Уважаеми колеги от ГЕРБ, днешният дебат и словото на председателя на парламентарната група показва, че вие не разбирате, че не може да управлявате повече в този формат с този коалиционен партньор. Вчерашният ден също го показа. Показа и още нещо, колеги от ГЕРБ – че вие не разбирате, че вашият прочит на успехите не е прочитът на опозицията, но най-лошото е, че не е прочитът на обществото. Каквито и успехи да виждате в това управление, по-важното е не какво вие виждате, и това го казвам като човек с опит, който е правил същите грешки – да си мисли, че управлявайки успехите са такива, каквито той ги вижда. Не. Успехите или неуспехите са такива, каквито ги вижда обществото. А то не ги вижда, както ги виждате вие.

Припомням тези неща, защото те са отправна точка за това, което ще се случи. А това, което ще се случи, няма да е това, което искате. Никой няма да даде кредит на доверие и презареждане на тази коалиция. Вие я съставихте в името на стабилността на страната. Има ли един, който може да си вдигне ръката и да потвърди, че страната е стабилна в момента с тази коалиция? Има ли един от управляващите? Сигурен сте в това? Дано не Ви видят избирателите Ви от Хасково, защото не аз, а те блокират границата край Хасково.

Почитаеми колеги, аз говоря добронамерено. Така говорех, г-н Ненков, и аз, когато обсаждаха парламента. Вие видяхте ли какви мутри обсаждат? Да, да, да ,да с вашите камъни по вашата глава. Четете историята, гледайте, анализирайте я. Това, което се случва, не е изолирано. То не се случва за първи път.

От последните 10 години няма изкаран един цял мандат и всеки мандат завършва с протести, независимо кой управлява. Не ви ли свети някаква лампа, че всички тук трябва нещо да променим? И този прочит, който направихте днес, не е в полза нито на ГЕРБ, нито на дясната, нито на лявата, нито на средната част на залата. Трябва да се покаже на българските граждани, че ние четем какво те искат, а те не искат това.

Те не искат от сутрин до вечер управлението да се занимава със себе си, някого да заключват вчера в премиерския кабинет, условно заключват, за да се разберат помежду си, да не се карат, да нямало крамоли. За какво са караниците? За програма ли? Не, не са за програма, нали така? Е, добре, от днешния дебат това разбрахме – че днес има някакъв рестарт. Няма никакъв рестарт, държа да ви го кажа от името на цялата парламентарна група на ДПС. Няма рестарт и изобщо нещата няма да се случат по начина, по който ни се иска или ви се иска.

Нещата ще се случат по онзи начин, който са се случвали в последните 10 години, ако не се променят кардинално някои неща, ако страната не бъде ориентирана, ако няма минимум съгласие между политическите сили накъде върви страната, ако не бъдат изкоренени негативни явления. Тук говорим за една реплика, тук говорим за извинение, г-н Цветанов. А кой ще се извини за хилядите други неща, които се казаха с един много лош език, за който Съветът на Европа посочи част от тези партии като фашистки организации. Не ние. Многократно сме цитирали това мнение на Съвета на Европа.

Кой го наложи този език? Защо? Кому е нужно това? Вдигате рамене г-н Цветанов, но когато легитимираш този език с вицепремиерски постове и с участие във властта, нещата стоят така. И какво ще се промени днес с оставката като я гласуваме? Същият човек ще говори от тази трибуна същите неща. Той г е говорил от тази трибуна. Е, какво се промени? Нищо не се е променило. И нищо няма да се промени, уви.

Иска се промяна, но промяна, която да бъде осмислена, да бъде с насоченост, да бъде такава, каквато все пак българските граждани да дадат някакъв рестарт на политическата система. Защото тя цялата се нуждае от този рестарт.

С това завършвам: Не мога да разбера как опитни политици се плашат от избори. Изборите са най-демократичният инструмент на демокрацията. Изборите са онзи инструмент, с който се рестартира, презарежда системата и вие сте го правили няколко пъти. Стигате до минимума на доверие, отивате на избори и побеждавате и получавате ново доверие, това е нов рестарт.

И какво се случва като сме отишли на предсрочни избори? Къде страната е била в хаос? Кой е загубил време един месец или два месеца? Кой говори за загубено политическо време? И не е ли загубено това политическо време, в което няма реформи, в което тук се хвалим сега, че изливаме нови 5 млрд. в системи, които не са реформирани? И колко специалисти ви казаха и колко политици от опозицията и не от опозицията, че разходите в този бюджет не са хвалба, а са критика? Те са критика, защото не отиват там, където трябва да отиват, защото не се повишава ефективността на публичните разходи.

Изобщо този дебат трябва да го водим не по повод оставки и не с този тон, в който в залата няма дебат по същество, а има процедурни хватки и в който се връщаме в миналото, за да не гледаме настоящето и за да не посочваме бъдещето, защото не можем да го посочим. Дебатът трябва да се води с един спокоен тон. Накъде върви страната? Може ли да върви в един такъв политически формат? Има ли нужното доверие в обществото? Е какво като имаме 120, 125 или 130? Какво от това?

Нашият извод е следният: От днешния дебат ние разбрахме, че управляващите не разбират същността на проблема, уви. И понеже напоследък много се говори какво ще бъде поведението на ДПС, как ДПС щяло да реагира на тази оставка, какво щяло да направи. Аз смятам, че тези въпроси са абсолютно излишни с оглед на днешния дебат.

ДПС има от първия ден едно искане. Това искане е националистите да не бъдат във властта. Най-естественото нещо, което можете да очаквате от нас, е от същото в по-големи дози. Ние ще продължим да се борим срещу този модел на управление и срещу този формат на управление с всички демократични, политически и парламентарни средства, като разбира се ще бъдем, както и досега, конструктивни.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!