Владимир Тодоров е роден на 26 октомври 1972 г. Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г., а след това и университетав Джорджтаун (САЩ) – специалност „Управление на риска“.
От януари 2006 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на
пострадалите при катастрофи.

 

 

 

Г-н Тодоров, тази седмица в Народното събрание трябва да бъдат гласувани промени в Застрахователния кодекс, с които ще бъдат сложени лимити на обезщетенията за близки и роднини. Първо се говореше, че тези лимити ще бъдат 20 хил. лева, сега са намалени на 5 хил. лева. На какво се дължи това?

Нека да уточним за Вашите зрители, че първоначалната безумна идея на застрахователите, която предизвика вълна от недоволство, беше свързана с идеята да се въведе повсеместен лимит за всички близки на загинали.

Близките на загиналите са две категории. Първата е т. нар. „близък кръг” – това са съпруг, съпруга, деца, майки и бащи. Включително за тях сумата щеше да бъде фиксирана на 20 хил. лева.

В широкия кръг влизат далечните роднини – братя и сестри, чичовци и лели и братовчеди. Там сумите започваха от 15 хил. лева и стигаха до 5 хил. лева.

Разбира се, се появи справедливото негодуване не само на близки на пострадали, но на всеки разумен човек, идеята да сложиш ценоразпис на човешкия живот и да го фиксираш административно на 20 хил. лева е абсурдна.

Неслучайно още от римското право действа правилото за това, че съдът по справедливост определя обезщетението, взимайки предвид различни житейски хипотези – от това на каква възраст е починалият, какво е неговото образование, за колко души се е грижил, какви доходи е имал, в какви отношения е бил с тези хора. Съдията преценява всички тези подробности и в крайна сметка удряйки с чука, присъждайки една сума, той дава някаква справедливост.

В България сумите, които присъжда съдът бяха много по-малки от допустимите в европейските директиви. Тук дойде и голямото противоречие. От една страна в Кодекса за застраховането беше записано, че имаме лимити от порядъка на 2 млн. лева и 10 млн. лева, а в същото време застрахователите се опитваха да раздават по 20 хил. лева за загинал.

Техният аргумент е свързан с това, че ВКС разшири кръга на пострадалите лица и те трябва да провизират изключително големи суми. Само че ние изказваме съмнение върху тези сметки, защото, виждайки данните на КФН, личи, че застраховка „Гражданска отговорност” по официални данни за леките автомобили не е губеща. Тя е губеща само за две пера – т. нар „група 2” и „група 3” – автобусите и тежкотоварните камиони.

Само че тежкотоварните камиони предизвикват щети в чужбина и чуждите съдилища осъждат българските застрахователи да плащат. Т. е. цената на „Гражданската отговорност” вътре в България няма отношение към щетите, които се случват в чужбина.

Освен това големият грях на застрахователите през тези години е, че те направиха дъмпинг помежду си и сваляха цените умишлено, само и само, за да вземат едни бързи пари и да отхапят пазарен дял.

През 2013-2014г. цената на застраховката беше по-висока, но в желанието си да привлекат средства, застрахователите правиха дъмпинг помежду си. Комисията за финансов надзор тогава абсолютно не взе никакво отношение. Това е големият грях пък на Ралица Агайн, че тя допусна тази цена да се срине. Защото ако тя се беше качвала всяка година с по 5-6% плавно, нямаше да стигнем сега до тази ситуация да има скокообразно и лавинообразно покачване на цените.

Крайният резултат е промяна на един закон, който временно дава някакво спокойствие. През следващите 6-12 месеца ще се пише методика, която надявам се този път да не се пише по ъглите и да не се пише по офисите на застрахователите, а да се пише в широка работна група, в която да участват и асоциации, и застрахователи, и пострадали, и съдии. Защото ние не можем да избягаме от съдебната практика. Така ще има справедливост за всички.

Освен това за застрахователите ще има една предвидимост, защото знаейки броя на ранените, знаейки броя на загиналите, те ще могат да провизират и прогнозират своята цена.

Ние всъщност сме от двете страни на лодката. „Гражданска отговорност” има социален елемент. Тя има и функциите да предпазва и да подпомага пострадалите. Освен това тя е задължителна и в този смисъл всички трябва да търсим начини за това първо да има стабилни застрахователи и второ, да има достатъчно компенсирани и обезщетени хора, които да се лекуват, а и болките и страданията по отношение на загубата на близък човек да бъдат компенсирани.

За стабилизирането на застрахователния пазар могат да се направят доста неща. Аз се надявам, че КФН ще бъде доста по-активна от старото си ръководство в лицето на Ралица Агайн.

Трябва да се помисли и за това, че едни 150 млн. годишно остават в застрахователните брокери, посредниците. Те взимат комисионни от порядъка на до 30% някои по изключение, което не е нормално за една задължителна застраховка. Вместо тази комисионна да става при застрахователя, вместо да имаме финансово стабилен застраховател, те сами се лишават от 120-150 млн., които биха могли да покрият част от претенциите, които влизат при тях.

Въвеждането на системата бонус-малус също ще има положителен ефект върху застрахователите. Тя ще даде индивидуална оценка върху риска на всеки. Проблемът идва оттам, че в България водещото е да се застрахова превозното средство. Отивайки човек да си сключва застраховка, той дава талона, застрахователят въвежда регистрационния номер, въвежда рамата и според някакви критерии на автомобила се дава цена.

Сега се опитваме обаче в тази рамка да вкараме и елементи на характеристики на водача. Това ще бъде много трудно, защото все пак остава и автомобилът. Тук трябва кардинална промяна да се направи. Трябва регистрационният номер да следва ЕГН-то, да следва водача, а не регистрационният номер да следва автомобила.

Наистина ли щеше да е толкова опасно за застрахователния бизнес, ако не бяха наложени тези лимити на обезщетенията и всъщност каква сума пари се изплаща годишно за такива обезщетения и колко пък са приходите на застрахователите?

Тук беше грешката на застрахователите, че започнаха да плашат хората, започнаха да плашат политиците с цена от 1000 лева, която според мен те си я измислиха и не почиваше на никакви разчети, защото след вчерашното заседание (на Комисията по бюджет и финанси, бел. ред), ние виждаме, че те вече спират да говорят за цена от 1000 лева. За неимуществените вреди на най-близкия кръг се запазва сегашната ситуация.

Годишно застрахователите, които продават „Гражданска отговорност”, инкасират около 65о млн. лева, а плащанията са за около 400 млн. лева.

Пак казва, по отношение на леките коли застраховката не е губеща, тя е губеща за тежкотоварните и за автобусите. Така че те самите трябва да направят корекция на своите тарифи. Когато един автомобил се движи в Европа и попада под регламента на чуждите закони и чуждите съдии, знае се, че това е много по-рисково и самите застрахователи трябва да продават много по-скъпи застраховки.

Вие казахте, че цена от 1000 лева е просто опит за заплаха на застрахователите. Очаквате ли обаче все пак да има скок в цените на „Гражданската отговорност”, знаем, че такъв имаше след фалита на „Олимпик”.

В последните 6 месеца цената се качи с 30-40%. Аз мисля, че в момента има някакъв паритет, изясни се ситуацията и се ограничиха плащанията за широкия кръг до 5 хил. лева, така че в момента застрахователите нямат причина да вдигат цените.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!