Парламентът ще проведе извънредно пленарно заседание на 6 ноември 2018 г., вторник. Заседанието ще започне в 13.00 часа, а в дневния ред ще влязат за първо гласуване Законопроектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. Тогава ще започне и четенето на докладите за първо гласуване на Законопроекта за Държавния бюджет за следващата година, а работата по него ще продължи и на следващия ден, сряда.
Припомняме, че трите бюджета – на държавата, на Националната здравноосигурителна каса и Държавно обществено осигуряване бяха приети на първо четене на съвместно заседание на парламентарните ресорни комисии – по бюджет и финанси, по труда и социалната политика, както и здравната.
Участие в заседанието взе министърът на финансите Владислав Горанов, който представи пред депутатите средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.
Приоритетите на Бюджет 2019, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са социалната политика, образованието, отбраната и политиката по доходите, отчете финансовият министър.
В сферата на социалната политика са предвидени средства в размер на: 40,4 млн. лв. допълнително целеви помощи за отопление с цел социална закрила; 150 млн. лв. допълнително за всяка година от прогнозния период за гарантиране на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания и проекта на Закон за личната помощ при тяхното приемане; 7 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, съгласно промените в Закона за семейни помощи за деца, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.
Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1 839,3 млн. лв., което представлява 1,58 % от БВП.
В политиката по доходите, освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличаване на размера на минималната работна заплата през следващите години (от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., на 610 лв. от 1 януари 2020 г. и на 650 лв. от 1 януари 2021 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за увеличение с 10 % на средствата за заплати и осигурителни вноски в бюджетния сектор от 2019 г., с което ще се осигури възможност за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2019 г. увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал средно е с 20 % с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
Параметрите на бюджета на НЗОК за следващата година представи здравният министър Кирил Ананиев. „Общите разходи за функция „Здравеопазване“ в консолидираната фискална програма за 2019 година достига 5 257 200 000 лева, което представлява 4,5% от Брутния вътрешен продукт. Спрямо предходната година е налице ръст на разходите с около 547 млн. лева“, подчерта здравният министър.
По бюджета на НЗОК ръстът на разходите за следващата година възлиза на 490 млн. лева.
По време на дебатите по Данък обществено осигуряване категорично против параметрите на бюджета се обявиха от ПГ на „БСП за България“.
От ДПС пък се обявиха против увеличаването на максималния осигурителен доход.
На дискусията присъстваха и някои неправителствени организации. От КНСБ и КТ „Подкрепа“ изразиха принципна подкрепа за бюджета на ДОО, но изтъкнаха и някои свои възражения.
Против параметрите на бюджета се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Несъгласие с бюджета на ДОО за следващата година изразиха и от Българската търговско-промишлена палата, което бе свързано с увеличаването на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата, което според тях е „изцяло политическо решение“.
Вчера по време на представянето на алтернативния си бюджет от БСП обявиха, че днес няма да се регистрират в пленарна зала с мотива, че отговорност на мнозинството е да формира кворума.
Миналата седмица в петък заседанието на Народното събрание се провали заради липса на кворум – БСП и ДПС отказаха да влязат в залата, а депутатите на ГЕРБ, ОП и „Воля“ не успяха да достигнат нужните 120 за започване на заседанието.
Така се оказва, че кворумът зависи от депутатите на „Воля“ с председател Весели Марешки. Миналата седмица той даде ултиматум на кабинета да бъдат искани оставките на вицепремиерите Валери Симеонов и Красимир Каракачанова, в противен случай и депутатите от „Воля“ ще спрат да влизат в пленарна зала.
Крайният срок, който Марешки даде, е до края на тази седмица, така че се предполага, че днес 12-те му народни представители ще се регистрират и ще помогнат за съставянето на кворум.
