председателят на ВКС Лозан Панов, главният прокурор Иван Гешев, председателстващият ВСС Боян Магдалинчев
на снимката: председателят на ВКС Лозан Панов, главният прокурор Иван Гешев, председателстващият ВСС Боян Магдалинчев

Днес в Народното събрание бяха изслушани шефовете в съдебната система. Пред депутатите те представиха годишните доклади за работата на системата през миналата година.  На заседанието присъстваха министърът на правосъдието Данаил Кирилов, главният прокурор Иван Гешев, председателят на ВКС Лозан Панов, председателят на ВАС Георги Чолаков, представляващият Висш съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова.

Докладът на ВСС

Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев представи доклада за дейността на ВСС, в който се отразява дейността на съдийската и прокурорските колегии, както и на комисиите към тях.

представляващият Висш съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова
на снимката: представляващият Висш съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев и главният съдебен инспектор Теодора Точкова

„Проблемът с натовареността стои пред софийските съдилища”, каза Магдалинчев.

И добави:

„Споделям част от констатациите, които бяха направени относно дейността на съдебната система и на работата на ВСС. Споделям това, което каза народният представител Крум Зарков по отношение на това, че има забавяне по съдебната карта по отношение на съдилищата“, заяви още Магдалинчев.

Той посочи, че са се опитали да командироват съдии от по-малко натоварени съдии в Софийския районен и в Софийския градски съд.

„Така или иначе натовареността продължава да си остава по-голяма. Ние съзнаваме, че с непрекъснатото увеличаване на числеността на някои по-натоварени съдилища с повече магистрати не прави този орган по-добре функциониращ“, допълни още Магдалинчев.

Депутатът от БСП Крум Зарков взе отношение в дебатите и обвини ВСС, че „не успя да излезе от руслото на лични нападки, в което беше потънал и предишния”.

„Първо, би било необективно да се каже, че нищо не е направено през 2019 г. Свършени са много неща, предприети са стъпки по различни посоки, но също така трябва да констатираме, че въпросите, които стояха пред съдебната ни система преди 3 години, когато това издание на Народното събрание и един от първите му важни актове беше съставянето на нов ВСС, стоят все още на дневен ред“, посочи Зарков. Според него става въпрос за темите за бюджетирането, за натовареността на съдиите и съдебната карта. „Един особено чувствителен въпрос е този за атмосферата, в която ВСС функционира и сигналите, които той излъчва“, допълни още Зарков.

 

Докладът за дейността на прокуратурата

Главният прокурор Иван Гешев заяви, че основен проблем и цел на прокуратурата през тази година е битовата и конвенционална престъпност.

Иван Гешев
на снимката: главният прокурор Иван Гешев

„Близките седмици ще отчетем резултатите съвместно с МВР за първото шестмесечие. Ще стане ясно най-вероятно за един сериозен спад в този вид престъпност. Надяваме се този процес да продължи и по същия начин този спад да е налице на годишна база. Това е резултат от координираните усилия на различните власти в лицето на прокуратурата като част от съдебната власт и МВР и други структури на изпълнителната власт в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите“, заяви още Иван Гешев.

Той посочи, че през годините този вид престъпност не представлявал приоритет.

„Работим активно по приватизационния процес и следприватизационния контрол и първите 14 сделки, които ни бяха представени от ДАНС. Анализът се извършва в две направления – наказателно- правен анализ и анализ по реда на гражданско-съдебния надзор“, допълни още Гешев.

Главният прокурор посочи, че активно Прокуратурата се подготвя активно за старта на Европейската прокуратура.

„Организационно и методически осигуряваме взаимодействието си с европейския главен прокурор“, посочи той.

Гешев изтъкна, че ще внесе предложения в Министерство на правосъдието за съответните законодателни промени.

Иван Гешев изтъкна, че прокуратурата ще спре вниманието си по така наречените транспортни престъпления.

Председателят на ВКС

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов не поиска промени в законите, но пък отправи критика към вече направени изменения.

Като специално подчерта, че депутатите търсят експертното становище на върховните съдии, но когато те не подкрепят идеите им, игнорират мнението им. За пример даде атакуваните вече от ВКС в Конституционния съд изменения в Закона за съдебната власт, с които на членовете на ВСС бяха дадени т. нар. кариерни бонуси.

„Продължи тенденцията да бъдат внасяни законопроекти под натиска на общественото мнение и като реакция срещу конкретни съдебни актове, констатира още Панов.

По думите му има и много съдии, които получават заплахи за издадени от тях присъди.

Панов заяви, че има „агресивна медийна среда към магистратите“.

„Колегите са подлагани на безпредецентни атаки. Много често координрани с извляниея и действия, включително на министъра на правосъдието. Крайната цел е да възпита покорство на магистратите и да бъде ликвидирана независимостта на съда. Съдийската колегия дори се включва в тези атаки“, каза Панов.

Като пример Панов даде предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман.

Председателят на ВКС припомни, че съдийската колегия е препратила сигнал от политическа партия към Инспектората, който преди месец и половина стигна до решение за липса на нарушение.

Лозан Панов
на снимката: председателят на ВКС Лозан Панов

Междувременно обаче съдиите издали присъдата, които Панов определи като безупречни професионалисти, са били обект на обществено недоволство, патриотични протести и т.н.

Въпреки че Панов изрази готовност да отговаря на въпроси, включително от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, който бе в залата, председателят на парламента Цвета Караянчева обаче заяви, че вече е обявила край на разискванията.

Докладът на ВАС

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков пък обяви, че през октомври ще е готов с предложения за изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и се надява те да получат подкрепа от депутатите.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков
на снимката: Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков

Те ще са плод на анализ на практиката през първата година от действието на мащабните промени в АПК, които влязоха в сила от 2019 г.

От трибуната на Народното събрание Чолаков благодари на административните съдии за добрата работа и подчерта, че България е на второ място в ЕС по бързина на административното правосъдие.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!