Депутатите гласуваха окончателно промените в закона, с които се разсрочват дълговете на вероизповеданията, натрупани към държавата до 31 декември 2018 г.
Отсрочката на задълженията ще бъде за период от 10 години, а идеята за нея дойде от ГЕРБ, след като първоначалното предложение за цялостна финансова амнистия срещна широко обществено недоволство.
По данни на финансовото министерство регистрираните вероизповеданията у нас имат натрупани задължения в размер на над 8,2 млн. лева, а вече стана ясно, че около 8 млн. лв. от тях са дългове само на Главното мюфтийство.
Парламентът реши още вероизповеданията в България да могат да се финансират и от чужди държави или чужденци.
Мнозинството не одобри предложението на „Обединени патриоти“ религиите, които получават държавна субсидия, да нямат право да получават дарения отвън, както и да уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина.
Дотук се стигна след сериозно обществено недоволство срещу предишното предложение – опрощаване на дълговете на вероизповеданията.
По данни на финансовото министерство задълженията на шестте регистрирани вероизповедания у нас са около 8,2 млн. лв., но вече стана ясно, че около 8 млн. лв. от тях са само на Главното мюфтийство.
Промените предвиждат още субсидия да се предоставя и на българските православни църковни общини в чужбина.
Досега субсидия се е предоставяла само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква.
Поправките в закона предвиждат още субсидията, отпускана по държания бюджет, да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското.
Предвидени са и разпоредби, според които максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“.
Досега заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията.
Припомняме, че запазването на сигурността беше мотивът, с който по предложение на ГЕРБ и ДПС бяха приети промени в Закона за вероизповеданията, които предвиждаха всичките им задължения до 31 декември 2018 г. да бъдат опростени.
Ремонтът на закона предизвика широко обществено недоволство след като стана ясно, че общите дългове са в размер на 8,2 млн. лева, а само тези на Главното мюфтийство са 8 млн.
Те са натрупани от неплащане на осигуровки и други данъци към държавата. Експерти се произнесоха, че амнистия на задължения по Конституция може да даде само президентът.
Опозицията в лицето на БСП пък обяви, че има тайна коалиция между ГЕРБ и ДПС и за да си осигурят кворума, управляващите опрощават дълговете на мюфтийството.
Заради недоволството управляващите дадха заден ход и така бе взето решението за разсрочване на задълженията.
