Чобанов резервите бюджета

Доц. д-р Петър Чобанов е директор на Института по икономика и политики към УНСС. Финансист и преподавател в УНСС, катедра „Финанси“. Министър на финансите на Република България в периода 2013 – 2014 г.От май 2009 г. до юни 2010 г. е председател на Комисията за финансов надзор. От 2005 г. до 2009 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Преди това е бил главен експерт в БНБ.

Какви са актуалните финанси на държавата, има ли нещо тревожно и какви данни изпраща правителството към „Евростат”?

Правителството изпраща очаквания за дефицит от 6,2 млрд. лв., което представлява близо 5% от БВП и е значително увеличение спрямо 2020, която смятаме за кризисна година. Тоест, през 2021, когато официалните прогнози са за икономически растеж, дефицитът се задълбочава, продължава да се разширява и достига нива, които отдавна не сме виждали в България. И тук идва въпросът, защо се стигна до този голям дефицит и колко дълг ще е необходим, за да бъде финансиран подобен дефицит.

Първите 3 месеца от годината правителството харчеше много пари (уж за COVID-кризата, макар че често имаха предизборна задача). Това наруши ли вече приетия бюджет и има ли нужда от нов такъв?

Мисля, че не наруши приетия бюджет. Напротив, те си бяха предвидили да правят разходи преди изборите – както свързани с кризата, така и свързани със самите избори. Това, което е твърде вероятно да се е случило, но за него няма как да имаме официална информация, е резервите на бюджета да са изчерпани. Тоест, т . нар. централен бюджет,  който обикновено се оставя с пари, за да има по-голяма гъвкавост през годината. Не е ясно дали там има средства, които ако се наложи да бъде продължено подпомагането в икономиката на определени сектори или субекти, дали ще има средства, с които това да се случи. И тъй като през първото тримесечие имаме влошаване на фискалната ситуация с около 2 млрд. лв. спрямо първото тримесечие на миналата година, това вече е едно доста тревожно число, което в комбинация с очакванията за 6,2 млрд. лв. дефицит за цялата година, поставя под въпрос дали този бюджет ще издържи. И според мен е необходима актуализация. Аз още миналата година, когато беше приеман бюджета предупредих, че той няма достатъчно гъвкавост и не е подготвен за един значителен кризисен период през тази година, тъй че ще трябва да бъде актуализиран. Което вече си признават и някои от представителите на управляващите в момента.

Ако се направи нов, актуализиран бюджет от Народното събрание, ще се наложи ли вземането на нов заем и ако да, в какви размери?

Към момента, дори и да продължим изпълнението на този бюджет, който няма да издържи, ще се наложи вземането на нов заем.  С този дефицит от 6,2 млрд. лв., към който трябва да прибавим и плащанията, които предстои да направим следващата година по дълга. Обикновено, когато има плащания, както е през следващата 2022г. – в размер на около 3 млрд. лв., предходната година се прави емисията, така че парите да не се осигуряват в последния момент. Тоест, дори и да направим една проста, елементарна сметка, тези 6 млрд., които обикновено се финансират с дълг, към тях трябва да добавим още 3 млрд. Тоест става вече една необходимост от увеличаване на дълга с около 9 млрд. Към момента в бюджета са предвидени 4,5 млрд., които няма да стигнат само за покриване на дефицита, да не говорим да останат пари и за покриване на това плащане по дълга през следващата година. Тоест, това, което предстои е твърде вероятно увеличаване на тавана за дълг през тази година и вече една по-прецизна сметка на това колко ще бъде дефицита. Но това зависи, разбира се и от ситуацията, тоест от това дали ще имаме правителство през тази година. Не служебно, а такова, което функционира с работещ парламент и кога бихме могли да имаме такова правителство. Към момента, като че ли, всички данни показват, че ние вървим към едни предсрочни избори. И евентуална актуализация на бюджета можем да очакваме в следващия парламент, тъй като не виждам сега управляващите да имат волята да предложат подобна актуализация на бюджета.

Успя ли финансовият министър в оставка Кирил Ананиев да опази хазната или тя стана жертва на предизборната еуфория на премиера Борисов?

В тази ситуация на министър Ананиев му беше твърде трудно да се опита да опази стабилността на публичните финанси, тъй като имахме едно еднолично управление, което се характеризираше точно с това – да се дадат пари на този, който ги поиска. Разбира се, част от тези пари са били необходими, помогнали са да се решат някакви местни проблеми или затруднения. Но е факт и, че това не беше видимо и ясно разписано в първоначалния вариант на бюджета, а се използваха тези резерви, за които говорим. И към момента фискалното развитие и тези данни, които се изпращат в Брюксел, не ни говорят за това, че бюджетът е опазен. Говорят ни затова, че трябва да има актуализация. Но говорят и затова, че тези практики трябва да приключат. Тоест трябва да имаме едно по-ефективно управление и изразходване на публичните средства. Между другото, Съветът по икономически и публични политики, в който участвам и който ръководя, преди около две седмици излезе с една стратегия за ускорено икономическо развитие и основна част от стратегията е точно тази – какво да направим, така че публичните разходи да бъдат по-ефективни и публичните средства да достигат до тези, за които са предназначени и тези които имат нужда от тях.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!