Стефан Стоянов
Зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов

От понеделник българското образование премина в онлайн режим заради извънредното положение, обявено заради епидемията с коронавируса. Повечето от учителите в страната работиха по 12 – 14 часа на ден през целия уикенд, след като заповедта за дистанционно образование беше дадена в петък следобед. За краткото време те трябваше да въведат някаква електронна форма на обучение, като поне създаването на технологичен капацитет се оказа успех за 90% от системата още първия ден. „Системата много бързо се организира и като че ли успя да капитализира върху опита, който десетки училища вече имаха, включително и по линията на иновативните училища“, коментира пред „Капитал“ изпълнителният директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова. Предизвикателството за българската учебна система в предстоящите дни е учителите да усвоят и нови модели на преподаване, с които да извлекат максимални ползи от дигиталните платформи и да намалят компромисите от дистанционното обучение.

Нови предизвикателства

Първоначално част от преподавателите се опитаха да пресъздадат класната стая с помощта на платформи за видеоконференции като ZOOM.us. Проблемът е, че така нареченото синхронно обучение не е еднозначно на преподаването постарому. „Невъзможно е децата да седят по осем часа на ден в живи връзки. Важното в момента е да се направят примерни програми на дистанционните учебни часове, как да протичат, какви типове задачи да се пускат, които не изискват постоянното стоене пред монитора“, обяснява Елена Вързилова, учителка по български език и литература в пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“ и лидер на признатата от Google независима общност на обучителите GEG Plovdiv (Google Educator Group). Според Вързилова това са главно проектно базирани упражнения, по които да може да се работи по всяко време и да могат да се предават на учителите по всяко време.

Синхронното обучение е зависимо от наличието на достатъчно устройства в едно семейство (а в сегашната ситуация много родители също работят от вкъщи) и от техническата им изправност. При подготовката си за дистанционно обучение в Американския колеж в София са потърсили най-добрите практики на международни училища в Китай, където се е наложило мълниеносно да преминат от традиционна към дистанционна форма на обучение заради коронавируса. „Ние избрахме асинхронния модел. Опитът на училищата, с които разговаряхме, е, че когато се опиташ да минеш към синхронно обучение, се сблъскваш с потенциални технически проблеми като липса на wifi връзка или неработещи компютри. Решихме, че не искаме да губим времето на учители и ученици в тревога за технически проблеми. Искаме те да се фокусират върху учебния процес“, разказва пред „Капитал“ координаторът на програмата за професионално развитие на преподавателите в колежа Карън Лавендър, която ръководи временното преминаване към дигитално обучение. Тя смята, че най-голямата промяна за учителите в сегашната ситуация е не технологичната, а именно как да променят методите си на преподаване така, че ефективно да ангажират учениците с учебния материал и да постигнат зададените учебни цели.

Проектно обучение

„Когато премахнем понятието учебен час и учениците са организирани например в Google класна стая, през която могат да получават всякакви образователни ресурси и имат достъп до интернет, 80% от това, което сме свикнали да правим в учебните часове за тези деца, става несъстоятелно. Няма смисъл аз да им казвам или да им прочитам нещо, защото те могат да кликнат и да си го намерят“, казва Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. Според него учениците трябва да се занимават със смислени задачи, чрез които работят в екип и създават някакъв продукт, по който учителят да може да съди за развитието им дори когато не ги вижда в класната стая. При такива задачи ролята на учителя не е да чете лекции, а да подкрепя учениците в начинанията им. Начинът това да стане е чрез проектно базирано обучение. „Давайки им задача сутринта, те работят по групи в общи презентации или нанасят данни по някоя карта, или проверяват информация и пренасят части от нея в някакъв общ ресурс. Два часа по-късно като учители трябва да проверим докъде са стигнали, да направим десет минути засечка, да им обясним какво им липсва и да ги подкрепим, за да продължат работа.“ По този начин според Ангелов учениците се научават да използват базови дигитални инструменти, да се ангажират сами с различни източници на информация критично и да работят екипно – важни умения за бъдещето им и след училище.

Възможност за дългосрочна промяна

Проектно базираното обучение не е нещо ново в българското образование и вече се прилага от много учители. Образователното министерство го определя и като една от ключовите мерки за въвеждането на подход, ориентиран към приложими в реални условия умения, недостигът на които констатират тестовете PISA. Учителите трябва да бъдат насърчавани да планират дистанционното образование на този принцип, а не на принципа на класическите учебни часове, за да има дългосрочен образователен смисъл от принудителното минаване към новите платформи. Центърът за творческо обучение, както и GEG – Пловдив, пускат в мрежата добри примери за проектни задачи и шаблонни учебни планове за дистанционно образование, които учителите да могат да модифицират за собствените си нужди. „Помощта в методиката е особено важна – едно е да използваш облачна платформа, ходейки в училище, и друго е да я използваш дистанционно. Някои училища имат облачните платформи, но тепърва започват с тази методическа реорганизация“, обяснява Вързилова. Източници от МОН също казват, че министерството планира създаването на хранилище на национално ниво с всички добри практики и иновации в системата, което бързо да предоставя достъп до допълнителни ресурси за учителите.

Малко вероятно е училищата да отворят врати на 29 март при очакваното развитие на кризата с вируса. Извънредното положение се оказва перфектният момент и за трансформация в педагогиката. Ако по-модерните и по-ефективни методи на преподаване, които превръщат ученика в активен участник в образованието, станат навик в българската система заради дистанционното обучение, те ще си останат и сериозен образователен актив и след завръщането на учениците по класните стаи. За целта обаче разговорът за дистанционното образование трябва да премине от техническите проблеми и видеоконференциите към какви методически промени в работата си и учебното съдържание трябва да направи всеки учител.

Пловдив е най-добре подготвен

Според източници на „Капитал“ от министерството Пловдив засега се оказва най-добре подготвен и най-напред в трансформацията към дигитално образование. Реформата на общинските училища в тази посока е започнала още преди четири години. През 2019 г. вече всички 52 общински училища са в облака – 50 избират Google G Suite for Education, а 2 – Office 365 на Microsoft. От 4000 учители в тях близо 900 са преминали през различни форми на обучение, като над 170 са сертифицираните от Google в групата на GEG Plovdiv.

Вързилова казва, че облачната платформа на Google много е улеснила и дистанционната работа на училищната администрация – опит, който може да помогне на тези училища, които сега се сблъскват с тази трансформация. „Една година ни отне в езиковата гимназия „Иван Вазов“ да интегрираме цялата администрация на училището в облака. В момента училищата наистина се нуждаят от спешна подкрепа, така че това време да се съкрати“, смята тя.

От миналата година в пет от общинските училища експериментално работи и утвърдената в някои скандинавски страни и в Австралия система „1 to 1“, в която учениците работят изцяло на лични лаптопи, съфинансирани от училищата и родителите. „Паралелките на „1 to 1″ дори не усетиха, че училището е затворено, просто продължиха да си учат“, каза зам.-кметът на града Стефан Стоянов.

 

  • Текстът е на в-к „Капитал“
  • Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!