ТЕЦ "Марица_Изток 2"

Мерките на ЕС за справяне с извънредната ситуация в енергетиката рискуват да насочат милиарди към някои страни, а други да останат почти без пари, показват данни, анализирани по поръчка на POLITICO.

Миналата седмица министрите на енергетиката на ЕС се споразумяха да позволят на страните да си върнат приходите от производителите на евтина енергия и компаниите за изкопаеми горива и да използват тези пари за смекчаване на удара от високите цени на енергията за потребителите и бизнеса.

Но данните, анализирани от финландската компания за енергийни технологии Wärtsilä, показват, че докато Франция и някои страни от Централна и Източна Европа ще получат значителни средства от прилагането на мярката, други страни – като Италия – ще получат много по-малко.

Всичко се свежда до начина, по който страните произвеждат електроенергия.

Новата система позволява на държавите да прибират пари от генераторите на електроенергия, които не използват природен газ. Те печелят огромни извънредни печалби в резултат на рязкото покачване на цените на природния газ – цената на електроенергията се определя от последния ресурс, необходим за задоволяване на търсенето, а напоследък това е скъпият природен газ.

Това означава, че мярката – ограничение на всички приходи от електроцентрали, които не се захранват с газ, над 180 евро за мегаватчас – ще донесе най-много приходи в страните, които разчитат на въглища, ядрена енергия и възобновяеми източници за производство на електроенергия.

Това се отнася например за Чешката република и България, които използват предимно въглища и ядрена енергия, както и за Франция, която разчита в голяма степен на ядрената енергия. Но не и за страните, които произвеждат по-голямата част от електроенергията си с помощта на природен газ.

Франция може да получи достъп до 7,9 млрд. евро след въвеждането на тавана на приходите, показват данните на POLITICO, докато Италия ще събере максимум 4,2 млрд. евро.

Това приблизително съответства на оценките на френското правителство от сряда, според които от тази политика могат да бъдат събрани 7 млрд. евро.

Заради енергийния си микс Латвия може да събере по-малко от една пета от приходите на глава от населението, докато максималният приход на глава от населението в Хърватия е около половината от този във Франция.

Страните, които не разчитат на природен газ или вече са въвели национални мерки за ограничаване на цените на електроенергията, също няма да получат много пари от новата мярка на ЕС. Такъв е случаят с места като Полша, Швеция, Испания и Португалия, където цените на електроенергията в момента вече са близки или по-ниски от облагаемия праг.

Германия също вероятно ще събере по-малко пари от механизма на ЕС, след като миналата седмица обяви план за ограничаване на цените на газа на стойност 200 млрд. евро – ход, който вероятно ще доведе до намаляване на цените на едро на електроенергията, оставяйки по-малко приходи за правителството, които да се събират от други производители.

„Справедливо е да се каже, че тя е нееднородна“, каза Глен Риксън, ръководител на отдела за анализ на европейската енергетика в S&P Global, за новата мярка на ЕС.

„Тя е ефективна, тъй като събира приходи, които иначе не биха били освободени, без непременно да се отразява на инвестиционния апетит“, каза той, но добави: „Не мисля, че вероятно ще бъде ефикасна, за да компенсира напълно въздействието на високите цени върху потребителите.“

По-рано ЕС изчисли, че тази политика ще донесе 117 млрд. евро. Но реалната цифра вероятно ще бъде по-ниска, като се има предвид сложността на енергийните миксове на страните и съществуващите договори с фиксирани ставки.

Данните на Wärtsilä – извлечени от средните цени на електроенергията за ден напред за август, съотнесени към енергийните миксове на страните – представляват максималните потенциални приходи на страните. Те обаче не отчитат вноса и износа на електроенергия между страните. Освен това не се отчитат дългосрочните договори за фиксирана електроенергия, при които енергийните компании гарантират цените на електроенергията много предварително, което означава, че цените на електроенергията остават под облагаемото ниво, докато цените на газа се покачват.

Това означава, че за някои страни получените приходи вероятно ще бъдат значително по-ниски от очакваните.

Например голяма част от електроенергията в Словакия се произвежда от атомни електроцентрали, които предварително гарантират електроенергия на ниски цени; според правителството те не са се възползвали от високите пазарни цени и следователно не реализират печалби над облагаемия праг.

Запитан за неравномерното въздействие на мярката върху страните от ЕС, комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви, че това може да се обясни с факта, че „енергийният микс в различните държави членки е много разнообразен“, което означава, че страните с по-голям брой производители на евтина енергия могат „да очакват по-високи приходи“.

Тя допълни, че страните от ЕС разполагат с „гъвкавост“ да събират повече приходи от производителите на евтини продукти, ако искат, което означава, че при необходимост страните могат да изберат да облагат приходите под предложения праг от 180 евро на мегаватчас.

В търсене на „солидарност

Това разминаване между страните не е изгубено от правителствата на ЕС.

Словакия, Литва, Люксембург и поне още две държави са изразили частни опасения, съобщиха трима дипломати пред POLITICO.

Литва и Люксембург внасят над 70% от електроенергията си, така че разполагат с малко енергийни фирми, от които могат да събират приходи. Това също така означава, че потребителите в тези държави на практика плащат на хора в други държави.

Мярката на ЕС изисква от страните да сключат двустранни „споразумения за солидарност“, ако отношенията са изкривени, въпреки че не е предписано каква част от приходите трябва да се споделят.

Други страни, включително Нидерландия, са обезпокоени от административната тежест.

Алберто Поточниг, икономист и професор в Европейския университетски институт в Италия, заяви, че мерките са разработени по начин, който „защитава функционирането на пазара“, а не помага на всички потребители с незабавни субсидии.

Според него това не е непременно лошо, тъй като високите цени и потенциално ниските запаси от енергия през тази зима обикновено също спомагат за намаляване на търсенето. „Това, което е важно, е, че всяка помощ, която потребителите ще получат, няма да се отрази на стимула за пестене на енергия“.

Но мярката на ЕС също така не решава почти нищо по отношение на това, което отначало е причина за високите цени на електроенергията – кризата с доставките на газ, каза Поточниг.

„Ако успеем по някакъв начин да решим проблема с газа, тогава почти автоматично ще решим и проблема с електроенергията“, каза той.

Дипломатите от ЕС са съгласни с това. 15 държави настояват Комисията да представи предложение за ограничаване на цената на газа.

Почти месец след като страните за първи път поискаха от Комисията предложение, в сряда председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че Комисията ще „обмисли ограничаване на цената“ на основния европейски бенчмарк за газови фючърси – TTF.

Но все още не е ясно каква форма ще приеме този ход, като лидерите на ЕС ще обсъдят вариантите на неофициална среща на върха в Прага в петък.

Анализът е публикуван в „Политико“, автор на публикацията е Виктор Джак. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук