Съд на Европейски съюз

След като страните от ЕС и Европейската комисия стигнаха до задънена улица по въпроса как и дали да санкционират демократичното отстъпление в страни като Унгария и Полша, те изпратиха казуса за решение до Съда на Европейския съюз.

Какво се случва с Полша и Унгария?

Съдът не е рядко използван за решаване на сложни политически и правни проблеми – често тези, които политиците не успяват да разрешат. Но този случай означава да се рискува безпрецедентно ниво на политизация, което неговите съдии отдавна се опитват да избегнат, коментира „Политико“.

Съдът на Европейските общности винаги е вземал решения с голямо политическо или икономическо значение, но в миналото ставаше дума по-скоро за въпроси като предимството на правото на Съюза, правата на гражданите или целостта на вътрешния пазар“, казва Буркхард Хес , професор по европейско право и изпълнителен директор на Института „Макс Планк“- Люксембург за международно, европейско и регулаторно процесуално право.

Миналата седмица лидерите на ЕС одобриха въвеждането на мярка, която може да прекъсне изплащането на средства от еврофондовете за страни като Унгария или Полша, в които са били установени нарушения на върховенството на закона. Но те също така решиха да преустановят прилагането, докато съдът не се произнесе по неговата валидност.

Свикнал да се произнася по технически въпроси  като дефиниции за господство на пазара, компетентност на ЕС в търговската политика или стандарти за защита на неприкосновеността на личния живот съдът в Люксембург все по-често е приканван да се произнесе дали действията на Будапеща и Варшава са съвместими със законите и ценностите на общността.

Сега 27-те съдии  ще трябва да се произнесат по един от най-горещите политически спорове в блока.

Кийс Щерк, холандски съдия и бивш член на Върховния съд на Холандия, заяви, че съдът традиционно е прилагал „деескалационен подход“ при издаване на решения, намирайки легалистични решения на проблемите на интеграцията в ЕС, без да им позволи да се прехвърлят под формата на противоречия на политическата сцена.

Този подход е напът да достигне своите граници.

 „Нещата доста ескалираха. Ще има момент, в който съдът в Люксембург трябва да покаже истинските си цветове. И мисля, че това ще се случи съвсем скоро“, казва Щерк.

„Пукнатини“ в основите на ЕС

Европейската комисия и страните от „Западния ЕС“ от години обвиняват Унгария и Полша, че отстъпват от демократичните стандарти, подкопават независимостта на своите съдилища и не зачитат свободата на медиите, припомня „Политико“.

И все пак политическите преговори с тези страни не успяха да дадат напредък и дисциплинарните процедури по член 7, които бяха започнати срещу двете страни, заседнаха в Съвета на ЕС, където някои държави показаха нежелание да предприемат стъпки, които могат да доведат до санкции.

Европейската комисия заведе дело срещу Полша с аргумента, че новият дисциплинарен режим за полските съдилища, който Варшава започна да въвежда през 2017 г., позволява на съдиите да бъдат налагани санкции въз основа на взетите от тях  решения. Наказанията могат да варират от снемане на имунитета на съдиите до намаляване на заплатите им и отстраняване им от длъжност.

Мерките „подкопават съдебната независимост на полските съдии, като не предлагат необходимите гаранции за тяхната защита от политически контрол“, посочи в свое изявление Европейската комисия.

На изслушване в Люксембург в началото на декември пет държави от ЕС – Белгия, Дания, Холандия, Финландия и Швеция – подкрепиха искането на Комисията съдът да разпореди Полша да отмени своите реформи.

Мария Волф, адвокат, представляваща датското правителство, предупреди, че ако не се предприемат действия сега, „съществува риск да се появят пукнатини в основите на ЕС“.

„Това дело се свежда до основния въпрос за независимостта на съдебната власт. Съдът ще трябва ясно да каже дали е добре това, което се случва тук, или не. Това го прави чувствителен случай с огромни политически последици“, ​​казва Крис Щерк.

Финансови санкции

Върховният съд на ЕС е наясно с високия залог на предстоящото решение. Неговият президент Коен Ленаерц отправи необичайно публично предупреждение към Полша относно нейните съдебни реформи още през януари:

„Не можете да бъдете член на Европейския съюз, ако нямате независими, безпристрастни съдилища, действащи в съответствие с правилата на справедливия процес, поддържащи правото на Съюза “, каза Ленаерц в дебат във Варшавския университет.

Неговият говорител е заявил пред „Политико“, че в момента няма са коментира темата заради обществената чувствителност на предстоящите решения.

Дипломат от ЕС, който следи съдебните дела отблизо каза, че има опасения, че предвид високото политическо напрежение в момента, съдът може да се сблъска с нападения от полски или унгарски политици или проправителствени медии за несправедливост, пристрастност или дори корупция.

От своя страна както Полша, така и Унгария се очаква да поискат от съда в началото на следващата година да се произнесе относно законосъобразността на механизма за условност в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, който обвързва плащанията с определени критерии за върховенство на закона.

Миналата седмица лидерите на ЕС се съгласиха, че дългоочакваната мярка, която е свързана с надеждата, че страните от общността ще бъдат по-отговорни за зачитане на ценностите на ЕС, може да се използва само след одобрението на съда.

Съдебната развръзка вероятно ще се случи скоро, тъй като има индикации, че съдът ще постанови присъдата си по ускорена процедура предвид основните политически последици.

„Според мен говорим за месеци, а не за години“, заяви миналата седмица заместник-председателят на Комисията Вера Юрова.

Това, което дава на решенията на съда възможността да преодолеят застоя на върховенството на закона в ЕС – нещо, което процедурите по член 7 е малко вероятно да постигнат някога – са неговите широки правомощия да изпълнява своите решения.

Ако съдът се произнесе по делата срещу Унгария и Полша за независимостта над тяхната съдебна система и заяви, че тези държави трябва да променят курса си, всяко неспазване може да доведе до финансови санкции, които удрят Будапеща и Варшава, където ги боли най-много: по бюджетните плащания от ЕС.

Договорите на ЕС позволяват на Европейската комисия да предлага неограничени наказания срещу държава, която „не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с решението на висшия съд и съдът  трябва да реши дали дадено решение е пренебрегнато.

Гюнтер Крихбаум, старши политик от партията на ХДС на германския канцлер Ангела Меркел и председател на комисията по европейски въпроси на Бундестага, предупреди Унгария и Полша дори да не мислят да оставят нещата да стигнат толкова далеч.

„Ако решенията на Съда на Европейските общности не бъдат изпълнени, тогава тук определено се преминава червена линия“, каза Крихбаум.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!