С разрастването на каталунската криза, акцентът вече се прехвърля върху изборите, насрочени за 21 декември. Сега Европейският съюз трябва да преразгледа своя практически подход към политическата безизходица.

Брюксел и националните правителства имаха право, когато се противопоставиха недвусмислено на незаконното и едностранното обявяване на каталунската независимост. Но оттук насетне следва да бъде предприета по-широка европейска стратегия.

ЕС подкрепи испанския премиер Мариано Рахой, дори когато предприе по-радикални мерки, като задействането на чл. 155 от Конституцията, например. Това беше и правилното действие. Но Рахой прие безусловната подкрепа като „празен чек”, който му позволява да предприеме сериозни действия срещу Каталуния.

Брюксел отказа да бъде посредник в преговорите между Мадрид у Барселона, въздържа се и от критики към премиера, въпреки неговите опити да „възстанови закона”, избягвайки политическите възможности за туширане на напрежението.

Европа обаче може да се сблъска с нова вълна – тази на отцепничеството.

През последните няколко дни, испанското правителство сякаш започна победна серия в битката срещу каталунските сепаратисти. Това обаче може да се окаже недостатъчно за окончателна победа. Какъвто и да е резултатът от изборите през декември, действията на Мадрид биха могли да задълбочат кризата в региона.

Всеки ден четем или гледаме изявления на политици в Испания, които критикуват и съветват каталунците какво да правят. Досега обаче никой не е предложил конструктивен, балансиран и оригинален подход за преодоляване на проблемите.

Ако ЕС не се намеси в тази голяма политическа криза, ще бъде съучастник.

Каталуния ще тества идентичността на Блока като политически проект за спогодба. Ако ЕС не успее да помогне за разсейването на напрежението в Испания, европейските граждани биха могли, с основание, да загубят вяра в реториката на политиците, относно важността на ЕС отвъд отделните държави. Ако ЕС се покаже като защитник на правителствата, няма да бъде изненада за никого, ако европейците потърсят помощ от сепаратистките партии.

В този случай, Брюксел има много важна роля, дори и да не поеме ролята на медиатор. ЕС трябва да накара правителството на Рахой да бъде измислено работещо решение на кризата. Това изисква освен креативност, но и компромис от Мадрид и Барселона.

Основното нещо, което трябва да бъде постигнато е да се постигне такова споразумение за Каталуния, което да не позволява на областта да претендира за независимост, но да има повече автономия от преди.

Едно от решенията би било, ако ЕС даде на Каталуния правомощия като на държава членка. Признаването на областта по този начин, няма да налага фактическото обявяване на независимостта на Барселона.

Ако Каталуния се отдели от Испания, може да повлече крак и да надигне вълна на сеператизъм в цяла Европа. Старият континент не може да си позволи подобно нещо.

ЕС няма да успее да се справи с тази ситуация, ако не се опита да постигне някакъв компромис между Испания и Каталуния.

Разбира се, че кризата сама по себе си, трябва да бъде разрешена вътре в страната. Но ЕС трябва да подпомогне поне дебатите между двете страни.

Европа не може да си позволи да си затвори очите за този конфликт.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!