Британският премиер Борис Джонсън и главният преговарящ за Брекзит от ЕС Мишел Барние /колаж: Ивнинг стандарт/

Дни, след като Обединеното кралства напусна ЕС, настроението отново спадна,  тъй като британски и европейски администратори започнаха словесно да се надцакват от двете страни на Канала относно възможната бъдеща търговска сделка между Острова и ЕС.

Нощта на Брекзит на 31 януари очерта края на жалния, но относително приятелски период на изпращане и отключи нов, много по-войнствен тон между Лондон и Брюксел.

Още преди края на миналия уикенд външният британски министър Доминик Рааб обвини ЕС, че се „опитва да премести гредите на вратите“ преди началото на търговските разговори, а ирландският премиер Лео Варадкар нарече плановете на британския кабинет неговите дипломати да стоят на международните форуми отделно от тези на ЕС „малко жалки“.

Сякаш това не беше достатъчно, наскоро оттеглилият се от поста председател на Европейския съвет Доналд Туск заяви в телевизионно интервю, че Брюксел би бил „ентусиазиран“ относно възможността независима Шотландия един ден да се присъедини към ЕС. Нищо, че това означава разцепване на Обединеното кралство. Това подтикна Рааб да нарече Туск „безотговорен“.

В някаква степен смяната на тона бе неизбежна. Откакто през октомври бе постигната сделката за Брекзит, Лондон и Брюксел имаха обща цел: ратифициране на договореното и гарантиране на британското „подредено“ оттегляне. На 1 февруари това споделено начинание остана в миналото и бе заменено от нова динамика. Сега Великобритания е „трета страна“, намираща се на отсрещния край на масата за преговори, където тя и ЕС безжалостно ще защитават собствените си интереси.

Размяната на реплики представлява битка за предпоставяне на параметрите на търговските разговори, които предстоят. Главният преговарящ на ЕС, Мишел Барние, заяви, че съобразяването на Обединеното кралство с европейските регулации /което ще възпре британците от неглижиране на ЕС по отношение на проблемите на околната среда, правата на работниците и други стандарти/ е условието за постигане на „амбициозно“ търговско споразумение, което покрива стоките и услугите.

В своя реч от понеделника след Брекзит Борис Джонсън, с пригласяне от Рааб, твърдеше, че споразумението „в канадски стил“, към което двамата се стремят, не изисква пълно съобразяване с правилата на ЕС и запита защо Великобритания да не изисква същото и за себе ис от ЕС.

„Надявам се, нашите приятели да разберат, че сосът, с който се готви гъска, е добър и за готвене на гъсок“ – каза той.

Перспективата двете страни да се провалят в намирането на обща основа накара Лондон да изнамери нов евфемизъм: ако не „получат Канада“, ще се задоволят с Брекзит в „австралийски стил“. В наддумването тогава се включи комисарят по търговията Фил Хоган, който посочи очевидното:

„Ние нямаме търговска сделка с Австралия. Мисля, че това е кодирано изразяване на „без сделка“.

Всъщност трябваше да се очаква, че и двете страни ще започнат преговорите с относително твърди линии на поведение. Времето обаче е кратко, ако търговска сделка трябва да бъде постигната във времевата рамка, която си постави Джонсън  – края на годината.

Почти няма време за губене в „дрънкане на оръжие“, предупреди бившият върховен комисар по търговията Питър Манделсън, който по „Би Би Си Рейдио 4“ посъветва премиера Джонсън:

„Бъдете уравновесен. Това е дълго пътуване – проведете го стъпка по стъпка, сектор по сектор, и успокойте реториката и мегафонната дипломация“.

При липсата на взаимно разбирателство в света на Брекзит това е призив, който може и да не бъде чут.

 

Заб: Заглавието е на „Дебати.бг“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!